ЕКРИЕ представя Росица Милкова – автор на \”ХРАМЪТ\”

„ХРАМЪТ“ – дебютна книга за Росица Милкова и второ заглавие от единствената по рода си литературна поредица на книжния пазар у нас: „Чудни пътешествия с Екрие“.

С гордост ви представяме съвместния проект на издателство „Екрие“ и любителят фотограф и пътешественик – Росица Милкова.

ХРАМЪТ излезе на книжния пазар у нас на 12 фeвруари 2020 г., а на следващия ден имаше и своето официално представяне. Пътуванията на Росица Милкова са в основата на дебютната ѝ книга. Тя пренася читателите в Индия, Израел, Турция, Мароко, Шри Ланка, Бали и Танзания. Книгата съдържа стихове, разкази и прекрасни фотографии.

\”ХРАМЪТ\” е второто издание от литературната поредица на Екрие – \”Чудни пътешествия с Екрие\”, която разказва за чужди култури и държави посредством прекия досег на автора с тях.

„Чудни пътешествия с Екрие\” включва авторски текстове, рисунки, фотографии, колажи, любопитни факти и символи. С единно художествено оформление и визия.

 

Коя е Росица Милкова?

Росица Милкова е от древен котелски род. С гордост споделя, че има книга, написана за дядо ѝ Милко, основател на рода и баба Жека, братовчедка на Раковски. Баща ѝ е бил художник, а майка и дизайнер на платове. Именно от баба си, по майчина линия, тя научава някои от тънкостите на занаята. Любовта ѝ към книгите датира от ранните детски години. Научава се да чете съвсем малка – на 4 години. Първата ѝ любима книга от детството е “Приказки под шипковия храст“, но с любопитство отваряла страниците на криминалетата, които четяла майка ѝ. На 6 години пише и първите си стихове, които прозвучават в сутрешното предаване по радио “Христо Ботев“.

Работи в детски вестник “Репортер 17“ в Добрич, където живее със семейството си. Когато е на 15 години, с първата си заплата купува и първите си книги.

Росица Милкова завършва ВТУ “Св .Св. Кирил и Методий“, специалност „Български език и литература“, а след това записва магистратура в СУ “Климент Охридски“ – „Компютърна хуманитаристика“. Докато е студентка, работи като фризьор и именно тази професия ѝ дава възможност да пътува по света и да се изявява пред публика. Била е състезател в Националния отбор на България с треньор Вени Игнатова, дисциплина „Подстригване“. Така започват първите ѝ пътувания, а след това и любовта към фотографията. Участвала е в редица международни конкурси по фризьорство и шоупрограми. В България е председател на младите фризьори от Фондация “Гийом“, изявявала се е и като водеща на семинари. Говоренето пред публика усъвършенства при професор Диана Борисова.

Като фризьор и гримьор, участва във фото пленери, където се среща с много известни фотографи от цяла България, които ѝ предават любовта към снимането. Първият си  фотоапарат и техника получава като подарък от съпруга си. Споделя, че е била добре подготвена за изкачването на върха, но и че успеха е в това да изразиш това, което търсиш чрез душата си, не толкова със средствата, които имаш. Така прави и първата си изложба, която е с благотворителна цел и съдържа истории в снимки от Индия.

Пътувала е в САЩ, Бразилия, Канарските острови, Мароко, Танзания, Испания, Франция, Германия, Италия, Словения, Хърватска, Сърбия, Македония, Румъния, Великобритания, Гърция, Турция, Русия, Литва, Израел, Бали, Дубай, Доха, Шри Ланка, Индия, Малайзия, Тайланд.

Пътувала е сама и с група, дали на екскурзия, или по работа, но винаги с фотоапарат в ръка. Казва, че повечето ѝ снимки са любителски. „Обичам да снимам деца, да ги гушкам, много им се радвам, особено когато ми се усмихват, очите им са влажни и бляскави – има много живот в тях“,  с усмивка споделя пътешественичката Росица Милкова.

„Отидох до Шри Ланка, за да снимам китове. Беше вълшебно, дори организаторите не знаеха, че там има китове, но аз бях проучила. Взех си такси до пристанището, откъдето тръгваха лодките и снимах. Просто знам, че е важно за мен да отида до дадена дестинация и пътувам. Много често не съм подготвена, но винаги срещам хора, които ми помагат да осъществя мисията си. В Танзания спах една нощ в саваната сред дивите животни и ми беше достатъчно за цял живот. Бях сама в палатка от мрежа, с баня без покрив, на газови лампи, които не можах да запаля. Охраняваше ме един масай с пръчка. Беше пълнолуние и виждах всички сенки, а звуците са неспирни. Етеричните масла винаги са ме спасявали по време на пътуванията, дали за дезинфекция или за успокояване, сън, концентрация. И тогава заспивах, благодарение на тях. Когато съм на път, няма значение коя е дестинацията, търсила съм само емоцията с кого ще пътувам и какво ще снимам. В Индия бях на техния празник Дивали в семейство, което спазва всички ритуали и така се докоснах до характерната за случая храна. В Шри Ланка бях на Нова Година в дълбоката джунгла сред слоновете, а в Сахара през октомври изкарах най-студената нощ в живота си, най-вкусно готвеха в пустинята Тар в Индия, най-екзотичният хотел беше във Фес – Мароко, сякаш спах в дворец от приказките. Най-добре се чувствах в Златния храм на сикхите в Амритсар. В Бали вкусих най-екзотичните плодове и за първи път се гмурках. В Турция летях с балон над скалните образувания в Гьореме, а в Израел се потопих в Мъртво море“, разкрива някои от най-запомнящите се моменти от десетките си пътувания  по света Росица Милкова.

Казва, че нито едно място по света не е близо до душевността и културата, както България, и много често си мечтае да живее на място, където е вечно лято, да има чист въздух, да бъде сред природата. Само че след две седмици вече не мисли така, защото за нея най-мил е родният дом, семейството, работата, България.

Книгата ѝ „Храмът“ е изпъстрена с много снимки, колажи. Според Росица Милкова, снимката говори много и разкрива историята около нейното заснемане, защото на нея е запечатан точно определен момент. Фотографиран, този момент се превръща в спомен. Защото за нея пътуванията  са и спомени, запечатани в снимка, допълнени със стихове и разкази, превърнати в красива книга.

Как се ражда идеята за написването и издаването на „Храмът“? „Идеята за написването на книгата не е моя, тя е на Галина Попова от издателство „Екрие“. Бях скептична, защото вече имах идея да направя авторско четене на стиховете ми в интернет. Нейното въодушевление вдъхнови и мен и ме накара да се замисля върху този проект. Всичко в книгата е моя идея: заглавието, колажите, корицата. Стиховете вече бяха налични, освен в аудио варианта, които написах по-късно, заради клипа. Не бях писала анотация, нито разкази, но вярата на Галина ми помогна да се справя и се получи добре. Всъщност книгата, това съм аз – героите, пътуванията, усещанията, снимките.“

Росица Милкова избира дестинациите си, заради тяхната загадъчност, екзотика и заради нишката да премине от едно състояние в друго, да израсне, да научи, да се вдъхнови, да полети и да предаде нататък. Казва, че най-хубавото все още предстои, не знае накъде ще я отвее вятъра, но знае, че ще носи фотоапарат и че ще пише стихове, защото пътят е нейният храм и вдъхновение. „Стиховете са моят храм по пътя. Когато нещо или някой ме впечатли, в стих го описвам най-точно, защото вкарвам и усещане за безвремие. Храмът не е само мястото, където да бъда себе си, да чуя гласа си, да осмисля преживяното, да се поуча, да се помоля и благодаря. Храмът е състояние на духа, безвремие, полет, път и най-вече любов.“

 

От голямо значение за автора на „Храмът“, е да бъде полезна, защото това я стимулира да създава и да твори. Тя разкрива, че друга нейна страст са етеричните масла, а създаването на аромати я кара да се чувства като лечителка на душата и тялото. Казва, че ароматите играят основна роля във физическото и психическото ни състояние, помагат ни да балансираме емоциите си и да показваме най-доброто у себе си. „Сега правя индивидуални парфюми от етерични масла. Стиховете са същото, стига човек да ги прочете и да ги усети със сърцето си. Музиката, ароматите, цветовете обхващат всичките сетива, с които преживяваме вълшебството, затова и присъстват в книгата.“

Запитана дали би се върнала отново в същите страни, които е посетила и запечатала в снимки, Росица Милкова отговаря: „Бих се върнала в същите страни, но преживяванията ми ще бъдат различни, така че, където и да отида, всъщност ще бъда там, където се чувствам най-добре, а именно – у дома“, споделя авторът на „Храмът“ Росица Милкова.