Люба Емилова не просто пише стихове, тя е част от най-трудоемката работа по осъществяването на една книга – участва пряко в процеса на разпространение на книгите.
Мога само да гадая колко скрити сили се крият в това мило, усмихнато и чаровно момиче. И смелост, и отдаденост, и призвание!
Люба Емилова обича книгите. Проличава още с влизането й в книжарница \”Екрие\”. И книгите я обичат, защото корицата на втората й поетична творба \”гори\” с особено сияние.
Люба е сред талантливите бисери в нашия фирмен каталог. Много скоро \”Лилит\” ще грее във физическите и онлайн книжарници, казва редактора на Екрие – Галина Попова.
-
Каква е твоята професия?
По образование съм юрист, но в момента работя в www.store.bg – в раздела „Книги“.
-
Представи се накратко.
Казвам се Люба Емилова, на 24 години съм, от Монтана ( дивият Северозапад ми е в сърцето, хаха). Завърших специалност „Право“ в Сочи и следвам магистратура „Международни отношения“ в Москва. Имам куче, много книги и малко свободно време. Занимавам се с фотография, пиша непрекъснато и пътувам с кучето.
-
Над какво работиш в момента?
Винаги работя над себе си и винаги вътрешно. Старая се да се развивам в различни области и да мога да бъда полезна на максимално много хора. Раздавам се един вид. В момента силно наблягам на поезията и на фотографията. И на двете като едно цяло.
-
Какво може да ни кажеш за спецификата в работата си, което любителите на книгите не подозират?
Да виждаш как хиляди хора си поръчват книги всеки божи ден и да знаеш, че държиш съдбата на тяхната книга в ръцете си е уникално. Много често се случва клиенти да ни връщат „дефектни“ книги ( обърнати коли, например или с картинка, отпечатала се върху текста). Имам няколко такива у дома. Хората не разбират колко уникални книги връщат.
-
Коя книга те вдъхнови напоследък?
Книгата, която ме вдъхновява по принцип е „Осъдени души“ на Димов. Напоследък съм впечатлена от „Стопанката на Господ“ и „Глина“. Особено последната ме срина доста.
-
Как мислиш, че ще се промени работата ти с навлизане на новите технологии в четенето и създаването на книги?
Отдавна съм против електронизирането на книгите. Не мога да кажа как би се променила работата ми, но ако имам възможност, през 2050-та ще издавам нелегално хартиени копия, хаха. Хартията е чувство, което не искам да губя. Не искам да губя усещането да докосваш страниците, да усещаш аромат на нова книга, да чувстваш и да се наслаждаваш на корицата.
***
Знаеш ли кога да сложиш точка?
Знаеш ли кога да спреш,
кога да сложиш край, да кажеш стоп?
Знаеш ли предела на силите,
предела на възможностите си?
Знаеш ли колко е необятно съзнанието ти
и какво се крие там –
зад силите, зад предела, зад възможностите?
Там, където казват: „Невъзможно е!“.
Там започват твоите мечти.
Къде да я откриеш в социалните мрежи:
Фейсбук страница, в която твори: ТЕРЗАНИЯ В СИНЬО
Instagram: @emilova.poetry