КЪМ ДЕТСТВОТО – Галина Димитрова
Една и съща улица ме приютява след всички битки и тревоги, един и същ, асфалтът с мен запява под удар на ботуш или на стъпки босоноги. Та, тази улица е пълна със липи и всяка пролет те безспир кокетстват, а вятър в клоните им щом шуми, донася в мене мириса на детство- да чувам още …