Любовен роман

ecrier — Mon, 07 Nov 2022 12:37:37 +0000

Любовен роман

Думите…

Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: „Стига си анализирала. Спри да го мислиш“. Или „Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?“. Дори: „Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си“. Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си говорят, хващат ме за ръка и ме повеждат нанякъде. Думите ми помагат да живея. Те са част от случващото се. Думите подреждат. Назоваването е моят начин да си обясня. Един разговор с мен самата, който никога не свършва.

Мира Радева

***

ЛЮБОВЕН РОМАН и МИРА РАДЕВА поемат на лятно турне:

Представянето беше уникално! Благодаря ти, Мира!

Мария Спирова

***

Преди да прочета, преди да споделя… ти казвам, че ти се радвам. За нищо от останалото хубаво, а главно за усета и смелостта да се самоизразяваш, както ти е необходимо, както го искаш, както го мечтаеш. Ами, знаеш пожеланието ми към теб, Мире: “Все така!”.

Гинка Милова, Пазарджик

***

Изненадващо добър роман. Поздравления!

Биляна Борисова

ОЧАКВАЙТЕ през ЮЛИ 2022 г. нови вълнуващи срещи и незабравими преживявания с автора на “Любовен роман” – Мира Радева:

От КНИГАТА:

Трудно е да кажеш кога любовта си е отишла? И дали въобще си отива някога. Винаги ли се превръща в безнадеждност и омраза? Вярвах, че мога да устоя. Да се справя, както се справят другите. Не успях. Провалих се.
***
Целият ни живот е построен от отсечки. Прав участък и завой. После пак прав и пак завой. Не мога да променя нищо в живота си. Мога само да изчакам, за да видя какво ще ми донесе следващият завой.
***
Страстта изчезва във всекидневието. Не може да я има, когато тялото е на една ръка разстояние. Или поне не може да я има точно така.
***
Често мисля – точно парите ни промениха. Влязоха в живота ни и го взривиха отвътре. Още в началото усетихме силата им. Колко бързо човек свиква с парите – да ги губи, печели. Животът се превръща в непрекъснато преследване на поредната печалба. Леко удовлетворение като печелиш някоя битка, следва отпускане, а после страхът да не загубиш стандарта на живот, превърнал се част от същността ти отново те тласка напред.
***
Погнусата. Колко пъти съм я изпитвала, опитвайки се да бъда каквато трябва – като останалите. Да приема живота. Това ранява. Компромисите, казват, са в основата на съжителството. Но какво се случва, ако компромисът те зачерква, ако те оставя опустошена, ако минава през теб като торнадо.
***
Има само тук и сега. Незабравим миг, в който целият свят се е побрал в това отпуснато в съня тяло.
***
Пресичам на Орлов мост. Десетки коли с изнервени хора са блокирани в традиционното за този час задръстване. Доскоро животът ми толкова си приличаше с техния. Бързат за домовете си, но дали са щастливи в тях? Получих неочакван подарък от съдбата – правото да бъда различна. Да си кажа: “Имам право… имам право да избирам”. И да вярвам, че там някъде има сърце, което ме чака. Точно мен.