55 НЮАНСА Виолетово сияние
Виолета Кузмова
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
С безкрайно доверие слагам в ръцете на читателите си книга, която бележи граница в житейския ми път, отвъд която Светът вече е различен. ТЯ е изкристализирала силна емоция от трансформиращи моменти, родена е от болка и дълбоко осмисляне на реалността, разместване на пластове и пренареждане на ценности, както и моменти на радост и усещане за пълнота и хармония, които дават смисъл на живота за всеки от нас.
ТЯ, Първата книга, не би се случила, ако в обкръжението ми нямаше хора, които да ме подкрепят и окуражат по толкова категоричен начин. Приятели, които да ме мотивират – издаването на първата ми печатна рожба бележи моя 55-годишен юбилей и представя уникален поглед и ретроспекция на изминали години, пъстри срещи и събития, любими хора.
Благословена съм с добри Приятели и много светли и честни хора в обкръжението си – Розалия Александрова, Милкана Йорданова, Миглена Халачева, Елена Диварова, д-р Дора Георгиева, Ива Владимирова, Анжела Атанасова, Стела Янева ‒ те са двигателите на това случване. Благодаря ви, мили момичета, за това, което сте и което направихте за мен! Благодаря, че сте една много красива и специална страна от моята реалност. Винаги успявате да ме провокирате, подкрепите и амбицирате да правя и неща, които не подозирам, че знам и мога.
Моето семейство, центърът на моята Вселена, на моя Свят, е това, което ми помага да се чувствам центрирана. То ме фокусира, заземява и ми дава мотив да мечтая, да се разгръщам, независимо от трудностите, да се чувствам горда, обичана и ценна. Ангел, Петър, Таня, Кристина, Артьом, Антония, Лора, Лучия ‒ към Вас любовта и благодарността си не мога да опиша с думи. Обичам ви, вие сте моето „всичко“!
Всяка творба в тази книга е родена в момент на силна емоция, като пълноводна подземна река, намерила малък процеп в Земята, през който да бликне. В житейски план това са познати ситуации за всеки човек, трудности, които не можеш да заобиколиш или избегнеш – тогава намираш начин да преминеш през тях. Точно това преминаване ни вади от зоната на комфорт, шлифова, развива и в крайна сметка променя. Така по естествен начин се родиха четирите раздела, в които намериха място 55 творби, а именно:
Първи раздел ИЗБИРАМ ЛЮБОВ. Неизброими са нюансите в спиралата на Любовта. И всеки един нюанс е различен пласт от човешката душевност, а тя самата е необятна. И в тази Вселенска необятност човек лесно би се изгубил, ако няма силни ориентири, опорни точки или фундамент – ако не се чувства свързан с родовите си корени и своята принадлежност. Ако не
култивира в себе си силата да се отстоява и да цени своята уникалност и принос към общото добро. Ние се свързваме през нашата уникалност и създаваме възможност за общо израстване – в материята и в духа. Това се случва с лекота само ако сме във вибрациите на Любовта, с чисти умове и сърца. Това е светлинен храм с голяма мощ, която е в състояние да моделира Светове.
Втори раздел ПОБЕДИТЕЛЯТ Е ПОБЕДЕН. Или за необходимостта от баланс, необходимостта да се чувстваме в хармония със Света и със Себе си. Смисълът от пътуването през живота – или самият живот като пътуване, което ни провокира ежедневно и ни притиска в ъгъла понякога, като ни принуждава да реагираме, да действаме по различен начин, да разберем , че и това можем, че точно в кризисни ситуации сме поставени в условия, които изваждат на показ наши неподозирани умения, реакции и способности. Идеята за свързаност между хората и приемственост между поколенията…
Трети раздел ЖИВОТЪТ, КОЙТО ЗАСЛУЖАВАМЕ… „Да живееш, значи да грешиш“. Готови ли сме да платим цената на успеха? Можем ли и кога да надскочим лимитите и да се примирим с компромисите? Само когато сме водени от Любовта – жертвите, компромисите, пропуснатите възможности могат да ни донесат удовлетворение и вътрешна хармония, защото тогава те се превръщат в дарове и заслужена радост.
Четвърти раздел МОХИТО – МОРЕ. Морето е само повод за преоценка, пренастройване и пренареждане на житейския пъзел. Морето е специално място, морето е емоция.
Всяка книга със сигурност има своята уникална предистория. Тази, която държиш в ръцете си, Приятелю, е още едно доказателство за това, че „никога не е късно“, че няма „подходящ момент“ и че човек никога не знае какво го очаква „зад ъгъла“. Позволявам си обръщението „Приятелю“, тъй като само приятели по дух и енергия, хора любознателни и търсещи отвъд видимото, биха се почувствали привлечени от нещо толкова
неконкретно и неясно като 55 нюанса…
Виолета Кузмова