Ех, тези БЕЛИТЕ ЦВЕТЯ… 🙂
Теди живее с родителите си в мансарда и обожава да слуша приказките, които баща й разказва за „Белите цветя“. ШЕСТ истории ни пренасят надалеч и разкриват лист по лист за Природата и нейните семейни закони.
Прелестната Пролет, надменната Зима, меланхоличната Есен и палавият им брат Лято са част от главните герои. Техните истории за обич, ревност, приятелство, храброст, завист, грешка, прошка, вяра и надежда… напомнят на всеки от нас колко близки емоции изпитваме в ежедневието. Белите цветя са пратениците на тези сложни чувства. Всяка приказка е посветена на определен месец от годината и цвете, характерно за сезона.
Януари – бяло кокиче, Февруари – бели теменужки, Март – бял зюмбюл…
И така, благодарение на приказките, читателят разбира символиката на цветята – едни са символ на надежда и скромност, други на храброст, трети – на студенина и егоизъм или пък на нежна обич и приятелство.
Всяка от приказките разказва, че въпреки крехкостта и преходността си, красотата на цветята е вечна, несломима и тържествуваща.
Не забравяйте да научите какво се случва след това… в ПРИКАЗКИ ЗА БЕЛИТЕ ЦВЕТЯ. 🙂
