Без граници, маски и други затвори

Без граници, маски и други затвори

Ана-Мария Герасимова

Втора поетическа книга за младата поетеса, Ана-Мария Герасимова. Автор на една от най-харесваните стихосбирки сред младите читатели – „Пияните мисли на една трезва глава” и създател на популярната страница в Инстаграм: #unordinarypoetry

Книгата е разделена на три големи раздела, но в обратен ред на заглавието: ЗАТВОРИ, МАСКИ, ГРАНИЦИ.

Порив за свобода на млад човек, който търси и се бори да заяви своето място, отношение и право на живот. Не е достатъчно да искаш, изисква се желание и воля да го постигнеш.

Ана-Мария Герасимова е вложила сърце и душа, а стиховете се четат на един дъх.

Корицата е дело на Ана-Мария, която от малка рисува, творец по душа – рисува, пее, пише стихове, поезия и разкази. Студент е в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Право“.

Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъж­на, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение – поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съп­рикосновение ведро, играещо, луду­ващо. Което не го прави лекомисле­но, напротив – тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материални­те. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Гера­симова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички останали, да видят битието си и в неговата възвишеност, в неговата дарственост и царственост. И да му БлагоДарят, както тя обича да пише. И както аз ще завърша за нейната поезия: БлагоДаря ти, Ана-Ма­рия, за тези светли стихове, които – да… помнят, че има тъмнина, но не ѝ се дават.

Митко Новков

Поезията на Ана-Мария е фонтан от любов, от надежда, от търсе­не, намиране, отново разбъркване и прекрачване с още едно квадратче към сърцето. И така, докато пъзелът не се нареди. Сякаш приел форма от редовете й той ухае на жасмин, усмихва се, плаче, вярва в доброто и остава винаги по някой ред недописан. Фразата й е бърза, модерна, на­късана, но и напевна. Носи заряда на нова, но и отдавна позната мисъл. Да се потопим в нейния свят е като да знаем вече всичко за него, но и да разберем още нещо за себе си. Да сме завинаги млади и заедно с нея да танцуваме без граници, маски и други затвори.

Йоана Мирчева