Дневник за опознаване и промяна към оптимистична нагласа
Създадох тази работна книга с намерение да предразположа читателя да се превърне в писател. Творец на собствената си съдба.
За да променим начина си на живот, убежденията, навиците е редно да започнем с промяна на собствените ни мисли. За да се случи това, е необходимо да ги подредим. Да се научим да избягваме мислите, които ни водят до страдание и да насочваме вниманието си към тези, които облагодетелстват нашия душевен комфорт. Щом душата е спокойна, тялото ще я след-
ва.
Първоизточникът на всяко събитие в нашия живот са мислите. Няма как да водим осъзнат живот, без да сме наясно, че случващото се около нас и в нас е мисловна интерпретация.
След като издадох книгата си Да повярваш… Паник атаки – начало и край, имах възможността да контактувам с много хора, които са я прочели и такива, които търсят подкрепа, разбиране, съпричастност. Благодарна съм за това. Харесва ми директния контакт и възможността да опознавам нови хора, да бъда част от общност, в която си помагаме за по-добър живот. С израза „по-добър живот“, имам предвид всеки да започне да се чувства по-добре, да изглежда по-добре, да комуникира по-добре, да се грижи за себе си по-добре, да използва времето си по-добре, да се концентрира по-добре, да използва настоящия момент по-добре и да прави това, което е според възможностите му за благоденствието на себе си и околните. Защо ми е да правя това? Вероятно не е, защото се възприемам като благодетел и спасител на света. Нека да кажем, че моите действия са продиктувани от егоистична гледна точка, защото искам да бъда заобиколена от хора, които са най-добрата версия на себе си. Които вярват в своя потенциал, развиват се, учат се и се стараят да предложат по-добро бъдеще за себе си и на следващите поколения.
Това зависи от нас! Това, което даваме – това ще получаваме. Ако искаме да бъдем обградени от щастливи и продуктивни хора, редно е първо ние да станем такива. С мрънкане, оплакване, обвинения и самосъжаление няма прогрес. Няма как и да привлечем различни от нашето състояние хора.
Представете си, че сте радостен, оптимистичен човек, с ведър поглед и свежа визия за бъдещето. Представете си, че поради някакви причини контактувате с човек, който е вечно недоволен от живота си, който все обвинява някой друг за несгодите си, който твърди, че летите в облаците и не виждате реално колко суров и гаден е животът. Неприятно живо наказание, с което се измъчвате ежедневно и карате ден за ден. В един или друг момент единият тип поведение ще окаже влияние върху другия. Човекът с по-лабилна психика и защита ще приеме енергията на другия. Коя гледна точка е правилна?
Оптимистичната или песимистичната?
