Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни листа, отлитащи заедно със забравени чувства, чакали прекалено дълго, за да бъдат намерени.
И все пак на Люба толкова й отива да бъде есен. Да бъде мека и топла, да гори по небцето с вкус на кестени. Да потъва в есента и да открива частици от себе си, разпиляни в мъглата. Защото октомври е лесен за обичане. Люба също.
Люба ли казах? А исках да кажа ЛИЛИТ! Или пък са едно и също?
Кой знае…
Ана-Мария Герасимова, @unordinarypoetry
Лилит е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са й чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата й пищност отвътре и отвън.
Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?
***
Усмивката каза на обещанието,
че го обича,
но не знаеше,
че лъжата бе отнела сърцето му отдавна.
ДИМИТРОВДЕН
На Димитровден, казват:
Небето се отваря
и събира нашите желания.
Безброй души, мечти, съдби
чакат тази нощ на предсказания.
На Димитровден във полунощ
небето ни дарява със огромната си мощ
и събира хиляди молитви,
викове от дън душа
на разбити, болни, страдащи сърца.
На Димитровден, казват: Посред нощ
твоята мечта е с най-голяма мощ.
Не се страхувай, изречи я на глас.
Хайде, пожелай си Него
в този тъй вълшебен час.
Името му към небето нека полети
и се слее с хилядите
човешки съдби и мечти.
Дори с това да сгрешиш,
не се отчайвай.
Свети Димитър ти прощава –
и ти прощавай, и помни.
ЛЮТЕНИЦАТА
Странен е вкусът на лютеницата.
Не, не на онова консервирано бурканче
от супермаркета.
А на онази, домашната лютеница,
за която беряхме чушки с дни,
за която дядо ги печеше от зори
до късен здрач,
за която според баба
все не й достигаше СОЛ.
За онази лютеница,
която имаше вкус на лято,
която през студената зима
ме връщаше в горещите дни.
Странен е вкусът на тази лютеница,
защото след години
още не умея да я правя същата.
Така и не намерих на кого да казвам,
че не й достига СОЛ.
Повече за Люба ще научите тук:
Fb страница: Терзания в синьо, @terzaniq
Instagram: @emilova.poetry
