КЛЕЪР

Слънцето грееше знойно, въпреки че едва се беше показало от източния хоризонт. Лъчите му започваха да хапят кожата още от рано, което значеше, че днешният ден щеше да е изключително горещ. Прогнозите показваха температури над тридесет градуса, които правеха плажа и хладната морска вода изключително примамливи.

Клеър Редфилд стана рано сутринта, за да приготви всичко необходимо. В сака си тя натъпка три кърпи, слънцезащитно олио с фактор петдесет, няколко бутилки с вода, сандвичи за нея и двете ѝ деца, плажен чадър – тъй като нямаше намерение да плаща безумните цени, които искаха за наем – и всичко останало, за което се сети.

За разлика от нея, сестрата на мъжа ѝ Фатима, която всъщност се казваше Карън, но си бе сменила името в знак на подкрепа на женските права на жителките на близкия изток, което според Клеър изобщо не им помагаше, стана десет минути след уговорения предната нощ час. Наложи се да я чакат още двадесет, което я изнерви още от самото начало на деня.

Съпругът ѝ настояваше тя и Фатима да идат заедно на море, за да изгладят различията си, но Клеър наистина не понасяше нито нея, нито жените като нея. Тя беше член на така наречените „феминисти“, които уж се бореха за равнопоставеност, а единственото което постигаха, бе да влошават положението на останалите жени.

Бабата и майката на Клеър имаха само една професия – майка и домакиня. Те стояха вкъщи и гледаха многобройните си деца, чистеха, готвеха и всичко останало. Всяка жена знае, колко трудно е това и колко пренебрежително се отнасят мъжете към него. По онова време „силните“ половинки поне изкарвали прехраната и издържали семейството си, а сега заради борбата за „равенство“ Клеър не само гледаше двете си деца, чистеше, готвеше, но и трябваше да работи, за да могат да изкарват достатъчно пари за всички и да пратят децата в колеж, когато пораснат. За нея Феминистите си бяха чисти престъпнички и тя беше сигурно, че Фатима – не, по-скоро Карън, мисли същото за нея. Тя дори ѝ го каза с цялата си наглост преди да заминат:

– Ти си просто една морално застаряла лелка, която няма никакви амбиции и я мързи да си изкарва хляба сама!

Клеър разбира се не ѝ премълча:
– Ти пък си празноглава идиотка, която вместо да прави добро, само отежнява живота на останалите!

И така мъжът ѝ Боб ги накара да вземат децата и да отпътуват заедно на почивка в малкото курортно селище на брега на Атлантическия океан. Той разбира се реши, да не дойде с тях, защото това било „женска работа“ като всичко останало… Двете почти не разговаряха, все пак какво имаше да си кажат?

Фатима се беше наконтила и гримирала за плажа, което на Клеър ѝ се стори доста странно, все пак щеше да се намокри и да измие всичкия си труд. Според нея тя го правеше, за да привлича мъжко внимание и после да може да се оплаква от тях по социалните мрежи.

Дълбоко в себе си майката завиждаше на по-младата и по-стройна жена, която се перчеше с красотата си, все още не изпитала последиците от двойното майчинство, което беше оставило следите си върху тялото на Клеър. Но според самата нея тя имаше нещо, което Фатима никога няма да има, акъл!

Двете жени и двете деца наближиха плажа, но ентусиазмът им беше нарушен от странната задушлива миризма, която ги посрещна. Воня на гнила риба и водорасли, която накара коремът на Клеър да се обърне. Тя се зарадва, че не беше закусвала нищо, преди да тръгне, инак сигурно щеше да изпразни съдържанието на стомаха си върху златистия пясък.

Синът ѝ Боб младши и дъщеря ѝ Селена се затичаха бързо напред, за да видят, от къде идва миризмата. Майка им се развика и заповяда, да се върнат, но само момичето послуша. Фатима също забърза крачка, за да задоволи любопитството си.

След минутка момчето се върна с бяг, правещо гримаси и издаващо странни звуци.
– Трябва да дойдете, много е гнусно! – Рече то и задърпа майка си и сестра си за ръка.

Клеър реши да отиде и да види, какво предизвиква цялото това вълнение. Все пак и тя беше човек и изпитваше любопитство, затова закрачи напред несигурно, запушвайки носа си с една от салфетките, които беше приготвила предварително.

Когато изкачи възвишението, което закриваше плажа, от върха му видя нещо, което никога не бе предполагала, че ще види някога. На крайбрежието лежеше огромен син кит, изхвърлен от теченията на океана. Масивното му тяло беше с размера на поне двадесет слона или няколко сладоледени камиона. В умът ѝ започнаха да прехвърчат куп американски „мерни единици“. Съществото лежеше на лявата си страна и прилива заливаше частично опашката му. То очевидно беше мъртво, съдейки от липсата на движение, лепкаво-изглеждащата му кожа и вонята. По дяволите, вонята!

Стомахът на Клеър някак си надви законите на физиката и здравия разум и се изпразни, карайки я да повърне.

…

 

ДЕНИС БАТИНОВ – Лично творчество: ПУРПУРЕН ДЪЖД

*За своя разказ Денис споделя, че е писан по действителен случай, но с измислени герои. Тонът е сатиричен, защото, както самият автор казва – \”понякога на всички ни трябват малко забавления\”. В рубриката \”Творческо начало с Екрие\” публикуваме само първата глава, за да събудим любопитството ви. С целия разказ можете да се запознаете в прикачения файл \”Пурпурен дъжд\”.

 

КАКВО КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ?

Нямам голям опит с писането, тъй като започнах да се занимавам по-сериозно с него скоро. Имам блог в който съм публикувал няколко разказа и други в сайта Wattpad, които имат сравнителен успех.

Винаги съм имал страст и любов към историите във всичките им форми. Харесвам всякакви жанрове, от фантастичните истории на Азимов, до класиката на Артър Конан Дойл.

Главната причина заради която пиша, е просто защото ми е приятно. Не съм от хората, които гледат на изкуството като на някакво мъчение или задължение, а по-скоро го виждам като удоволствие и дори привилегия. С писането можем не само да забавляваме, но и да надникваме зад завестата на човешката душа. Да разберем повече за света и за себе си.

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате творчеството на Денис Батинов и той вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно му ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще му помогнете да включи произведенията си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!