СТИХ – А.Б. Марина Ан
Перото бяло по листа се движи с плахи ръце, изписва чувствата ми силни, бродени, коварни, крещи ми то и аз на него, не крий ги тез мъгли опасни. Завалям даже ръкописа, а една капка нямам в организма, чашата до мене пълна, а аз изпадам в катаклизъм, едвам се сдържам да не изкрещя нагоре, името ти …