18 ноември 2020 г. Плачеш ли? Не мисля, че е важно, тъгата ти във въздуха тежи! Лицето ти изглежда толкоз влажно. Поглеждам вън ˗ наистина вали! Защо си сам? Ръцете ти треперят. Отровата ли в повече дойде? Потърсиха ли, за да ме намерят? Защо си тръгваш, накъде пое? Не се сърди, мен просто ме е …
16 февруари 2020 г. Стаята беше сумрачна, с лек дъх на застояло и като цяло беше подходяща за присъстващите, сливайки се с тях самите ˗ тихи, безизразни, забравени. Стар часовник тиктакаше досадно равномерно, изнасилвайки стрелките си, които не искаха да бъдат там, но неразривната им връзка с изхабеното тяло на часовника ги поставяше в безизходната …
