КАФЕ – Джесика Бозукова
Седни. Нека изпием по още една чаша кафе, преди да си си тръгнал завинаги. Не прекрачвай прага още, не ми обръщай гръб, любими, не ме забравяй. Седни. Не ме наричай по име, дълбоко в себе си аз ще се престоря, че си събрал смелостта за това; и дълбоко в себе си ще ти простя, задето …
