поезия

ДЯДО КОЛЕДА – Цвети Ангелова

Дядо Коледа любим, Пиша ти писмо от Дарин! Тази година бях много търпелив и понякога работлив. Помагам на мама и на тати, все пак съм бати. Имам си сестричка ревлива, но въпреки това е много игрива. Обичаме да се забавляваме, но някой път за играчките се караме. И все пак за нея ще поръчам кухня …

ДЯДО КОЛЕДА – Цвети Ангелова Read More »

СТИХОВЕ – Лу Георгиева

СЛЕДВАЩАТА ВЪЛНА Вълните винаги ще бъдат безкрайни. Като теб. Безкрайност си ми. Вълна си. Дъното на морето се вижда, като всички дъна на всички празни бутилки бира. Дъно си ми. Исках само една вълна за подарък. Твоята. Ти ми подари всички вълни във всички морета. Всичките бяха твои. Разбиваш се в мен всеки път, когато …

СТИХОВЕ – Лу Георгиева Read More »

НЕГАТИВ – Жо Костадинов

*Публикувано с корекции Позволяваш си да прекъснеш мисълта ми в очакване за не добре дошла. Докато съм в сините очи и държа чужди ръце, се връщаш в телефона ми, като напълно чужда. Името ти ми е едно такова горчиво. Едно такова на безшумен режим… Едно такова, вече не бих желал да разговарям. Едно такова, че …

НЕГАТИВ – Жо Костадинов Read More »

СТИХОВЕ – Славена Николова

Не дни или седмици Междувремие Най-дългото чакане Най-бавното време Докато те срещна отново. *** Сълзи, но не моите … вали. *** Вали. Вървя във сенки. (Върни се.) *** Дъжд. Изпрати го, за да изтриеш сълзите ми. А разстоянието между нас? *** Вълните на живота заливаха бреговете на моето ежедневие … Стоях безчувствено встрани … *** …

СТИХОВЕ – Славена Николова Read More »

МОНОЛОГ – Дида Христозова

18 ноември 2020 г. Плачеш ли? Не мисля, че е важно, тъгата ти във въздуха тежи! Лицето ти изглежда толкоз влажно. Поглеждам вън ˗ наистина вали! Защо си сам? Ръцете ти треперят. Отровата ли в повече дойде? Потърсиха ли, за да ме намерят? Защо си тръгваш, накъде пое? Не се сърди, мен просто ме е …

МОНОЛОГ – Дида Христозова Read More »

ПОЕЗИЯ – Камелия Стефанова

Отсъствие И един ден просто се събуждаш. Поглеждаш през прозореца с чаша кафе в ръката. И знаеш, че си щастлив. Без въпрси, без размисли, и най-вече без нечие присъствие. … И има дни, в които съм буря, Помитам всичко, губя се в своя вихър. Друг път съм летен изгрев. Притихнала пред красотата, потънала в дълбините …

ПОЕЗИЯ – Камелия Стефанова Read More »

МЯСТО ПОД ЗВЕЗДИТЕ – Доника Ботева

Създавам свое място под звездите. Наричам го с различни имена, броя на пръсти тухлите и дните. Издигам си невидима стена. Не ми е нужен покрив под звездите. Едно легло, две книги и мечти, достатъчни, за да осмислят дните на някой, който може да лети. Отключено е – ето ги вратите. В дома ми като в …

МЯСТО ПОД ЗВЕЗДИТЕ – Доника Ботева Read More »

ГОШКОВИ НЕВОЛИ – Росица Григорова

Гошко се тръшка, Гошко реве, рита и хвърля и тропа с краче… Всички във къщи се суетят как да постъпят, как сълзите да спрат!? Гушка го мама- Гошко я блъска, баща му говори- той с мляко го пръска. Баба му бърка любимия крем, Гошко на пода лежи по корем… Гризе си пантофите, събу панталона, някой …

ГОШКОВИ НЕВОЛИ – Росица Григорова Read More »

КАФЕ – Джесика Бозукова

Седни. Нека изпием по още една чаша кафе, преди да си си тръгнал завинаги. Не прекрачвай прага още, не ми обръщай гръб, любими, не ме забравяй. Седни. Не ме наричай по име, дълбоко в себе си аз ще се престоря, че си събрал смелостта за това; и дълбоко в себе си ще ти простя, задето …

КАФЕ – Джесика Бозукова Read More »

УРОК ЗА МЕЧО – Росица Григорова

В гората, на една полянка, ей там под буковата сянка съвсем наблизо до реката живее Меца със децата. Дечица двечки има тя – на мама Меца гордостта! Мецанка – винаги засмяна, на свойта майка е отмяна. Но Мечо…винаги сърдит, в хралупата с юрган покрит, лежи, на болен се преструва и всяка болка с мед лекува. …

УРОК ЗА МЕЧО – Росица Григорова Read More »

Shopping Cart