Не дни или седмици Междувремие Най-дългото чакане Най-бавното време Докато те срещна отново. *** Сълзи, но не моите … вали. *** Вали. Вървя във сенки. (Върни се.) *** Дъжд. Изпрати го, за да изтриеш сълзите ми. А разстоянието между нас? *** Вълните на живота заливаха бреговете на моето ежедневие … Стоях безчувствено встрани … *** …
18 ноември 2020 г. Плачеш ли? Не мисля, че е важно, тъгата ти във въздуха тежи! Лицето ти изглежда толкоз влажно. Поглеждам вън ˗ наистина вали! Защо си сам? Ръцете ти треперят. Отровата ли в повече дойде? Потърсиха ли, за да ме намерят? Защо си тръгваш, накъде пое? Не се сърди, мен просто ме е …
Отсъствие И един ден просто се събуждаш. Поглеждаш през прозореца с чаша кафе в ръката. И знаеш, че си щастлив. Без въпрси, без размисли, и най-вече без нечие присъствие. … И има дни, в които съм буря, Помитам всичко, губя се в своя вихър. Друг път съм летен изгрев. Притихнала пред красотата, потънала в дълбините …
Създавам свое място под звездите. Наричам го с различни имена, броя на пръсти тухлите и дните. Издигам си невидима стена. Не ми е нужен покрив под звездите. Едно легло, две книги и мечти, достатъчни, за да осмислят дните на някой, който може да лети. Отключено е – ето ги вратите. В дома ми като в …
Гошко се тръшка, Гошко реве, рита и хвърля и тропа с краче… Всички във къщи се суетят как да постъпят, как сълзите да спрат!? Гушка го мама- Гошко я блъска, баща му говори- той с мляко го пръска. Баба му бърка любимия крем, Гошко на пода лежи по корем… Гризе си пантофите, събу панталона, някой …
ЛЕК И за твоето щастие побиращо се в две очи кафяви и едно писъмце с красив почерк скрито в джоба на портмонето ти. Съм сигурна, че ще ме излекуваш ЛЮБОВ Светът е толкова магичен, когато някой, вместо с име Любов вече те нарича. И може без дъх да изпише обичта на прозореца. ЗАГУБА Изгубих любовта …
Седни. Нека изпием по още една чаша кафе, преди да си си тръгнал завинаги. Не прекрачвай прага още, не ми обръщай гръб, любими, не ме забравяй. Седни. Не ме наричай по име, дълбоко в себе си аз ще се престоря, че си събрал смелостта за това; и дълбоко в себе си ще ти простя, задето …
В гората, на една полянка, ей там под буковата сянка съвсем наблизо до реката живее Меца със децата. Дечица двечки има тя – на мама Меца гордостта! Мецанка – винаги засмяна, на свойта майка е отмяна. Но Мечо…винаги сърдит, в хралупата с юрган покрит, лежи, на болен се преструва и всяка болка с мед лекува. …
Влизаш в пълна стая, гледаш непознати лица, всяко със собствена история. В първия момент влизаш сякаш в дим. Постепенно димът се вдига, заглеждаш се в детайлите и откриваш … първо доброто, но в следващия момент виждаш – то е замаскирано. Няма как да се откажеш и продължаваш да наблюдаваш, едно ще харесаш, друго няма да …
Душата е необятна, всеобхватна, простираща се над древни земи и морета, крайпътни храмове и диви гори. Човешката душа, която побира всички ветрове във плаващото мълчание на вечността, която живее, за да пътува и никога да не спира, винаги устремена към поезията на Бог. Можеш да я видиш в една затворена мида, в дъха на спящото …
