17 септември БЕЗ ГРАНИЦИ, МАСКИ И ДРУГИ ЗАТВОРИ, Ана-Мария Герасимова 28.09.2020 – Категория: ВСИЧКИ СТАТИИ, ЗА КНИГИТЕ, РЕВЮТА, СЪБИТИЯ

В киноиндустрията е приета терминологията за предпремиера и премиера при появата на нов филм, така че ще ползвам назаем тези популярни наименования, за да разкажа как в Берковица се случи предпремиерата на книгата на 7 септември в Художествената галерия (не успяхме да отидем лично, заради Алея на книгата в София и още ни е яд!), и сега трябваше да потвърдим място, дата, час за същинската премиера на втората книга на Ана-Мария Герасимова: БЕЗ ГРАНИЦИ, МАСКИ И ДРУГИ ЗАТВОРИ, издателство „Екрие“ в София.

17 септември 2020 г. в Tobacco Garden Bar

София, Център, от 19:00 часа предстоеше събитие СВЯТ без ГРАНИЦИ, МАСКИ И ДРУГИ ЗАТВОРИ

Избрахме датата, мястото, кой ще бъде водещ, кои ще бъдат участниците… но емоциите тепърва започваха.

Ако си мислите, че е лесно да направиш литературна вечер и представяне на нова книга навръх протести в центъра на София, и то на такава важна дата, и с такива специални гости… не е. Но както мнозина споделиха по време на вечерта – Ана-Мария е огън, който не просто гори, а бумти и пращи, и напира да излезе от огражденията. (И повлича всичко и всички със себе си в най-положителен смисъл!)

Имаме среща в 17:30 вечерта: Ана-Мария, Боби Мирчев, Петя Генова, семейство, близки приятели и помощници… С Данчо вече пътуваме и се моля да няма задръствания по пътя, защото времето напредва. По неписан закон ни забавиха в книжарницата. Трябваше да вземем и оставим децата след градина на едната им баба, книгите са в колата! и всеки зелен светофар е наш любим приятел.

17:37 часа – успяхме! Първият човек, с когото се срещнах, беше бащата на Ана-Мария, а след него и майка и. Двамата са фантастични и няма как, след като са създали такова чудно момиче. Трябваше да разрешим обичайния проблем с паркирането в центъра, затова Димитрина от Тобако гардън дойде на помощ.

Отправям се към заведението по алеята и виждам в далечината Ана-Мария, която не просто носи червен костюм, а искри. С чаровна усмивка и глас ме пита от другия край дали съм видяла кафеза на влизане и можем ли да направим нещо по въпроса. (Имахме една идея, но отпадна.) Петя и Боби вече бяха на линия, запознах се с НАЙ-ДОБРАТА приятелка на Ана-Мария – Дани, и веднага започнахме да действаме по приготовленията. Имаше ли вълнение? О, да!

Стативите с картините, нарисувани лично от Ана-Мария, които стоят на кориците на двете и книги. Пианото, масите, кубе с микрофон, разположението на книгите и касовия апарат, разположението на гостите, кой ще говори, как ще говори, камера, как се работи с микрофона (много важен момент! ;-), къде ще седнат Ана-Мария и Петя, кога ще се включат Боби Мирчев и Георги Красимиров-Герасим, сценарий за чудо и приказ.

 

Възхищение и адмирации за професионализма на Петя Генова, за страхотните изпълнения на Ана-Мария, Боби Мирчев в дует и Георги Красимиров-Герасим – пиано , към редактора на книгата Митко Новков (голям журналист, писател и критик, голям!), за Дани, която не се спря и за миг, за Галя Петрова (графичен дизайн и оформление на книга и корица), за Йоана Мирчева, която ни разсмя многократно и от сърце, за фотографите (разкошни снимки!), за всички близки приятели и познати, които следят развитието на Ана-Мария и бяха до нея в този толкова важен момент.

Защото да представиш собствената си книга дори пред двама души, изисква много отговорност и преживяване отново и отново на емоциите, които веднъж си описал, и след това трябва да предадеш.

Ана-Мария е съвкупност от толкова много дарби и за щастие! не спира да се развива. Поетеса, музикант, художник, учи право (да! :-). Многолика красота, заобиколена от изключителни хора и приятели.

 

Протести почти не чухме, а бяха на метри от нас. Но виждах как хора, които минаваха през градинката зад Националната художествена галерия, се спираха, за да гледат и слушат, а някои дори дойдоха до заведението. Защото 17 септември е празник на Вярата, Надеждата, Любовта. Защото сме уморени от грижи и копнеем за нещо красиво и мило да се случва в ежедневието ни. Какъв по-приятен начин от думи, които те пронизват, „жива“ магия през топла септемврийска вечер?

Трудно бих разказала на глас емоциите, които се усещаха във въздуха. Имаше и радост, и гордост, и любов, и възхищение, и носталгия, и копнеж, и… Всички разбрахме, че в Северозападна България се раждат много специални хора! Разбрахме, че има място за поезия и има кой да я цени. Разбрахме, че младите четат и ги е грижа какво се случва и какво предстои.

Да правиш представяне на книга в Тобако гардън в центъра, под открито небе, и с толкова прекрасни домакини и гости – вечерта премина неусетно, напоително, великолепно!

Благодаря ви от сърце! Моля ви, не спирайте да четете! И помнете – думите и делата ни имат значение!

 

Галина Попова, Екрие

Повече за книгите и текстовете в тях вижте тук:

ПИЯНИТЕ МИСЛИ НА ЕДНА ТРЕЗВА ГЛАВА – първа книга

БЕЗ ГРАНИЦИ, МАСКИ И ДРУГИ ЗАТВОРИ – втора книга

 

0