КАФЕ – Джесика Бозукова

Седни.
Нека изпием по още една чаша кафе,
преди да си си тръгнал завинаги.
Не прекрачвай прага още,
не ми обръщай гръб, любими,
не ме забравяй.

Седни.
Не ме наричай по име,
дълбоко в себе си аз ще се престоря,
че си събрал смелостта за това;
и дълбоко в себе си ще ти простя,
задето така и не успя да ме задържиш.
Не ме забравяй за още ден, два…

Седни.
Опитай отново от вкуса на любовта ми,
вдъхни си от парфюма ми,
запомни го завинаги,
макар аз все да го сменям…
също като настроенията си.
Обещай ми (всичко)
да не ме забравяш.

Седни.
Вземи ръцете ми в своите
пак както някога (помниш ли?).
Погали ме. Стопли ме, без да те моля.
Изгори ме, без да очаквам.
Но недей да ме забравяш.

Седни.
Дай ми нещо за спомен,
не си тръгвай като непознат.
Недей ме залъгва,
че никога не си ме обичал,
че никога не си ме пожелавал.
Не ме забравяй още за малко.

Седни.
Позволи ми да се заблудя,
че някога била съм твоя,
че някога можел си да ме имаш.
Не забравяй нас, не забравяй мен.

Седни.
Знам, че вятърът на промяната
отдавна е задухал свирепо.
Знам, че дъждът от неизплакани сълзи
отдавна вали върху ни.
Всичко знам, без думи знам.

Но недей си тръгва още,
остани само за още една чаша кафе,
макар сърцето да се свива жестоко
и до последно да боли.

Недей си тръгва още,
защото веднъж излезеш ли през вратата,
ще ти се прииска да се върнеш,
а път назад вече няма да има,
и ще се скиташ при други,
ще ги обичаш уж наистина,
а нощем ще сънуваш само мен;
ще проклинаш себе си и всеки ден,
който си пропилял от глупост.

И знам, трудно ще ми е и на мен,
задето не съм като всички останали
и няма да те чакам да се върнеш,
няма да оставя вратата широко отворена
и няма да те чакам с топла вечеря,
а вместо това отдавна ще съм подпалила
и къщата, и спомените си за теб,
ще съм те изгорила, без да ми мигне окото,
без да ми трепнат ръцете;
ще съм избягала и ще съм се върнала при себе си,
ще съм окрала сърцето ти от любовта си.

Болно ми е, знам,
но ще отмине.

Сега важно е да тръгнеш.

Върви.
И недей ме забравяй никога,
защото инак ще забравиш онова,
което най-обичал си на този свят;
ще забравиш, че съм единствената.

Затова върви.
А всеки път щом затвориш очи,
усещай по езика си вкус на кафе.

–
\”Търся те в душата си, за да те изплача, но си останал на дъното й като утайка. Ще ми гледаш ли на кафе?\”

 

ДЖЕСИКА БОЗУКОВА – Лично творчество: ПОЕЗИЯ

*Джесика е само на 16 г., но има вече 7-годишен стаж, като творец. Учи в езиковата гимназия в Сливен и говори английски, немски и френски. Признава, че името на Издателство \”Екрие\” буквално й е \”проговорило\”: Ecrier = écrire (пиша) + créer (творя)! Това я провокира да се включи в рубриката \”Творческо начало с Екрие\”. Изпрати ни няколко свои стихове, с които можете да се запознаете в прикачения файл \”Поезия\”. 

 

КАКВО СПОДЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ?

Започнах да пиша поезия на девет години, като първите ми няколко стихотворения бяха на тема детска любов. До ден-днешен все още романтиката е силната ми страна в творенето. Вдъхновяват ме всякакви мили жестове, сладко-горчивите любовни истории, природата, музиката и всичко, което има способността да докосва душата. Обикновено нямам някакъв специфичен ритуал преди писане, по-скоро залагам на хаоса, тъй като вярвам, че той е музата на всеки един творец или поне на повечето. Вдъхновението ми идва спонтанно и аз обичам да пиша, неограничавана от правила. Оставям текстът сам да се напише, сам да реши колко дълъг иска да бъде. Има само едно нещичко, което съм забелязала през годините си на писане, и то е, че никога не изтривам написаното и не започвам отначало. Или пиша докрай и резултатът ми харесва, или оставям идеята за толкова дълго време, колкото ми е нужно да разбера защо не се получава.

Писането за мен е нещо повече от страст – то е необходимост. Смятам, че връзката с вдъхновението ми е двустранна – то живее чрез мен, но по същия начин и аз живея чрез него.

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате творчеството на Джесика Бозукова и тя вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно й ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще й помогнете да включи произведенията си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!