Ийва, автор на книгите “За Сицилия се плаче три пъти” и “С аромат на печени чушки“, представя и книгата си “Безупречен дом”.
Белег, излекуване, травма… съществува ли лечение за душата!?
Как да превърнем кървящата рана в белег?!
Възможно ли е да изградим себе си отново?!
Възможно ли е да вплетем травмите и руините от миналото в основите на ново и по-добро начало?!
Адриана израства сред виковете и скандалите на „безупречното семейство“. След един неуспешен брак,също толкова „перфектен“, тя успява да избяга и да сбъдне мечтата си. Вече утвърдена писателка нарозови романи, тя решава да разкаже три истории за „безупречни отношения“.
Книгата разкрива процесът на писане на книгата „Безупречен дом“. Дебатът кое е емоционално насилие икое не ̶ е между писателката и нейният най-добър приятел Андрей. След много чаши уиски и спагети„Карбонара“, Адриана разказва за вечно киселия и сърдит Спас и съпругата му Сияна, за съгласието наЯница да живее с изневерите на Стефан, но да получава екскурзии, за патологичната ревност наЛюбомира към Николай.
Двамата приятели Адриана и Андрей задават много въпроси кое е емоционално насилие и кои сасимптомите, докато търсят отговорите какво се случва с тях самите.
Възможно ли е истинската любов да излекува раните?
Насилникът винаги ли си остава насилник?
Адриана намира отговори на всички въпроси… в „Безупречен дом“.
Коя е Ива Димитрова?
Как изглеждат мечтите?! Хубави!
Още по-прекрасно е, когато се сбъдват! Но как да ги сбъднем, ако не мечтаем?!
Аз съм мечтател – вярвам в усмивките, в прегръдките и в приятелството! Обичам пътешествията и дългите вечери с много смях!
Родена съм през 1976 г. в гр. София.
Литературата е това, което ме увлича от малка.
Телевизионната журналистиката е моята голяма любов, както и това да разказвам историите на хората в картинка.
Моите ментори в журналистката са Александър Авджиев и Илия Костов, а първият ми допир до телевизията е предаването „Добро утро“ на БНТ.
Децата от домовете и пациентските истории са темите, които ме вълнуват дълбоко.
Имам заснети 14 документални филма на здравна тематика.
През 2004 г. съм носител на голямата награда на Върховния комисариат за бежанците към ООН за документалния филм „Приказки за лека нощ“, посветен на бежанците.
Друг отличен филм на местни фестивали е „Щастливо-тъжните очи на децата от домовете“.
Като бях малка, мечтаех да съм писател, да имам къща на морето с веранда и люлеещ се стол – представях си как седя на терасата, пиша книги и си гледам внуците.
В началото започнах да пиша приказки. Първата приказка измислих за моята сестра, когато беше болна – „За дракончето Божко и Пепа“.
Животът е труден и хубав, цветен и тъжен, и забавен – от нас зависи как ще го изживеем и с какво ще ни запомнят.
Smile 😊
