С аромат на печени чушки – новата книга на Ийва, която ще докосне сърцето ви и ще ви накара да се замислите за силата на корените и важността на семейството.
„С аромат на печени чушки“ не е просто роман, а пътуване през детството, семейните връзки и намирането на себе си. Авторката Ийва, позната с книгите „Безупречен дом“ и „За Сицилия се плаче три пъти“, отново доказва способността си да разказва силни истории, които оставят траен отпечатък върху читателя.
Романът на Ийва „С аромат на печени чушки“ е дълбока и трогателна история за търсене на идентичност, преминаване през изпитания и откриване на любовта и подкрепата на най-важните хора в живота ни.
Това е книга за загубата и силата, за болката и надеждата, за уроците на живота, които често ни връщат към началото, към онези моменти и хора, които са ни оформили. Героят на романа се сблъсква с трудности – загуба на баща, отричане от майка, живот в дом за изоставени деца. Но любовта на баба и дядо, олицетворена от ароматния спомен за печени чушки, спасява и вдъхва нов живот.
Защо да прочетете „С аромат на печени чушки“?
•Вълнуващ сюжет, който съчетава лични истории, емоционални моменти и вдъхновяваща трансформация.
•Топла, човешка история за обичта, която надминава кръвните връзки.
•Перфектен избор за всеки, който търси книга, която да вдъхнови и докосне сърцето.
Поръчайте сега и се потопете в този незабравим роман, който ще ви напомни за значението на корените, семейството и любовта.
Коя е Ива Димитрова?
Как изглеждат мечтите?! Хубави!
Още по-прекрасно е, когато се сбъдват! Но как да ги сбъднем, ако не мечтаем?!
Аз съм мечтател – вярвам в усмивките, в прегръдките и в приятелството! Обичам пътешествията и дългите вечери с много смях!
Родена съм през 1976 г. в гр. София.
Литературата е това, което ме увлича от малка.
Телевизионната журналистиката е моята голяма любов, както и това да разказвам историите на хората в картинка.
Моите ментори в журналистката са Александър Авджиев и Илия Костов, а първият ми допир до телевизията е предаването „Добро утро“ на БНТ.
Децата от домовете и пациентските истории са темите, които ме вълнуват дълбоко.
Имам заснети 14 документални филма на здравна тематика.
През 2004 г. съм носител на голямата награда на Върховния комисариат за бежанците към ООН за документалния филм „Приказки за лека нощ“, посветен на бежанците.
Друг отличен филм на местни фестивали е „Щастливо-тъжните очи на децата от домовете“.
Като бях малка, мечтаех да съм писател, да имам къща на морето с веранда и люлеещ се стол – представях си как седя на терасата, пиша книги и си гледам внуците.
В началото започнах да пиша приказки. Първата приказка измислих за моята сестра, когато беше болна – „За дракончето Божко и Пепа“.
Животът е труден и хубав, цветен и тъжен, и забавен – от нас зависи как ще го изживеем и с какво ще ни запомнят.
Smile 😊
