СМЪРТТА НА ПРОВАЛА – Дида Христозова 08.06.2021 – Категория: Творческо начало с Екрие – Tags: , , , ,

Костадинка Христозова – Дида, Пловдив, майка,
автор и жена над 40 г.

16 февруари 2020 г.

Стаята беше сумрачна, с лек дъх на застояло и като цяло беше подходяща за присъстващите, сливайки се с тях самите ˗ тихи, безизразни, забравени. Стар часовник тиктакаше досадно равномерно, изнасилвайки стрелките си, които не искаха да бъдат там, но неразривната им връзка с изхабеното тяло на часовника ги поставяше в безизходната ситуация, в която бяха и насядалите в кръг хора. Групата не беше голяма, може би 5˗6 човека, но тяхното присъствие по-скоро наподобяваше празна стая, сякаш по столовете бяха нахвърляни отдавна неизползвани дрипи, колкото да има нещо върху тях.

Психоложката на групата влезе бавно и с досада огледа пациентите си. Беше на средна възраст, недоволна от заплатата си, но имаше да изплаща ипотека, останала от избягалия с младата си любовница бивш съпруг, и на този етап не можеше да се надява на нещо повече, а не трябваше да остава без работа. Личеше си, че е била хубава жена, но годините бяха поизрисували лицето й и обезцветили косите й, опънати в строг кок. Намести очилата си и приседна на един от двата празни стола. Погледна в записките си и помоли останалите да изчакат още малко, защото очакват нов член на групата, който явно закъсняваше.

Чу се въздишка, по-скоро по навик, колкото от досада, и отново тишината се разстла по кривите стени. На места имаше петна, напомняйки, че някога нежно прасковен цвят е галил обстановката, но отдавна излющен и неповторен. Дали поради липса на средства, дали защото не е имало желаещи да го направят или просто не си е засужавало, имайки предвид какво се случва между тези четири стени и с хората там, незаслужаващи явна промяна. Не че забелязваха това. Вглъбени и празни, все едно им беше дали стените са цветни или чернобели, като самите тях.

Чу се плахо потропване и скърцането на вратата подсказа, че някой идва. Това трябва да е новият член на групата.

˗ А, заповядайте, очаквахме ви! ˗ подкани го психоложката, отдъхвайки си, че могат вече да започват, за да приключат по-бързо и да се махне от тази сивота, за да се скрие в своята собствена. Но като всяко познато зло, давайки усещането за псевдо уют.

Човекът на вратата бавно пристъпи, заслепен от последните слънчеви лъчи, които тук-таме се процеждаха през мръсните прозорци в ъгъла. Искаше му се да се обърне и да побегне, но и да го направи, нямаше къде да отиде. Беше сключил сделка и се бе отказал от всичко за една доза Спасение. Затова продължи да крачи към скромното кръгче в средата на стаята, насочвайки се към единствения празен стол, приготвен за него. Самият той, изхабен от годините борба със себе си и пропилени мечти, беше някак неопределим, празен и сух. Ризата му бе прилежно изгладена, но сякаш чужда, небрежно втъкната в поизбелели кафяви панталони. Огледа се плахо и също така несигурно приседна на стола, приготвен за него. Стисна притеснено изпотените си ръце и впери поглед в старите си обувки, купени от разпродажба, сякаш обвинявайки ги, че са го довели тук. Но това беше последния му шанс, последното му пътуване.

Психоложката огледа групата и тихо промълви:

˗ Мисля, че сме готови да започнем! Нека поздравим новия ни член, който се казва… ъъъ, представете се сам, моля!

Човекът вдигна поглед, пълен с чернилка и се представи:

– Наричат ме Деян, Деян Самуилов.

 

ДИДА ХРИСТОЗОВА – Лично творчество: Проза

*Помните ли Дида? На 45 г., от Пловдив, майка на три прекрасни деца. По образование е педагог, но работи като таксиметров шофьор. Познавате я от рубриката „Творческо начало с Екрие“ с нейното есе „Жената над 40„. Смятаме, че талантът й е неуспорим, затова ви предлагаме откъс от второто произведение, което тя ни изпрати. С целия текст можете да се запознаете в прикачения файл „Проза“. Приятно четене! 

 

Какво споделя за себе си? 

Не пиша целенасочено, а когато нещо ме разтърси. Стиховете идват в главата ми внезапно и когато това се случи, просто ги изливам на лист, а после ако се наложи оформям. Преди години издадох една стихосбирка, но не с комерсиална цел, а финансирана изцяло от мен самата и с помощта на голямата ми дъщеря, като това беше сбъдната мечта. Подарявах от нея на близки е познати и се чувствах горда и значима. След нея продължих да пиша, надграждайки мечтата си за втора книжка. Писането на стихове, понякога и проза е страстта, която ме кара да се чувствам жива и както обичам да казвам-това си е моето!

Пожлавам ви сбъднатост, радост и здраве! Бъдете щастливи!

 

Участвайте и вие!

Извадете ръкописите от чекмеджето и им подарете живот! Изпратете ни своите примери на лично творчество и ние с радост ще ги публикуваме! Очакваме ви!
За да се включите в рубриката „Творческо начало с Екрие“, запознайте се с условията ТУК.

+1