Издателство \”Екрие\” ви среща с един от своите автори – Наталия Бояджиева

На 27 ноември 2019 г. в Регионална библиотека „Дора Габе“ в град Добрич беше представено второ преработено и обновено издание на книгата на Наталия Бояджиева – „Светлина от Изтока“. Книгата „Светлина от Изтока“ е първо заглавие в поредицата на издателство „Екрие“ –  „Чудни пътешествия с Екрие“ с оригинална визия, художествено оформление и дизайн. „Светлина от Изтока“ е сборник с разкази за Китай и е своеобразно пътешествие до удивителния и самобитен свят на китайските традиции и съвременност.

Гостите на представянето имаха възможността да видят лично предмети и снимки от местата, за които българската журналистка разказва изключително увлекателно и многопластово. „Светлина от Изтока“ е дебютната книга на Наталия Бояджиева – журналист и пътешественик по душа. Тя живее три години в Пънлай, провинция Шандун и успява да онагледи с думи и илюстрации очарованието на китайския народ, бит и култура.

Наталия Бояджиева завършва Шуменския университет „К. Преславски“ с две специалности – българска и руска филология и специализация по английски език. Дългогодишен учител по български език и литература, журналист на свободна практика, с богата практика и опит в отразяването на културни събития по време на своите пътешествия. Интересите на Наталия са свързани с пътувания, изучаване на бита  и начина на живот на различни народи.

 

Наталия Бояджиева споделя след една от многобройните срещи с читатели…

• Наталия, как премина представянето на книгата ви в Регионалната библиотека в Добрич?
• Представянето на „Светлина от Изтока“ в Регионалната библиотека „Дора Габе“ премина при голям интерес. Читателите в Добрич са много любознателни – те носят любовта към книгите в душите си, за тях четенето е необходимост и затова разговорът с тях протече много оживено. Впечатлена съм. Получих покана от директорката на Библиотеката Невяна Христова да представя и втората си книга там. С радост ще се срещна отново с тези хора, както и с много други, в други краища на страната.

 

• Какво най-често ви питат вашите читатели при срещите ви с тях?
• Дали у младите китайци има стремеж да заминат за чужбина. На какво съм се научила в Китай. Дали храната е вкусна и коя е най-необичайната. Отношенията в семейството. Приличаме ли си по нещо с китайците и още много други въпроси.

 

• Колко важни са за вас тези срещи?
• Вече три години представям книгите си пред читатели от различни краища на страната. Тези срещи ме обогатяват много, окриляват ме и ме вдъхновяват. Те дават смисъл на моя писателски труд.

 

• Кога решихте да напишете книгата „Светлина от Изтока“?
• В продължение на три години бях кореспондент на интернет радио „Татковина“ от Китай. На всеки две седмици записвах за радиото по един разказ и когато се върнах у дома, се оказа, че имам вече 48 разказа, които събрах в книга. През август 2015 г. започнах редакторската работа по книгата и през януари 2016 тя излезе от печат. А от тази година тя заживя нов живот, благодарение на издателство „Екрие“. Така на пазара вече е второто преработено и обновено издание на „Светлина от Изтока“. Книгата е първо заглавие в поредицата на „Екрие“ – „Чудни пътешествия с Екрие“ с оригинална визия, художествено оформление и дизайн.

 

• Какво представлява вашата книга, в нея има много снимки, освен разкази..?
• Трудно е да се определи жанрът на моята книга. В нея съм събрала моите впечатления, наблюдения, етнографски проучвания над живота, бита, традициите, обичаите и взаимоотношенията между хората в Китай. Има и елементи на дневник, както и публицистика. Учените от БАН я намериха за много антропологична и ме поканиха да я представя пред тях. И там разговорът беше много интересен, както и във Великотърновския университет срещата със студентите и преподавателите. Снимките, които съм направила, придават достоверност и автентичност на разказа ми.

 

• Защо е важно да споделяме нашите пътувания и впечатления?
• Защото истината дава свобода, а знанието дава простор.

 

• Как се озовахте в Китай?
• Съпругът ми получи предложение за работа в Китай и тригодишен договор. Така заминах и аз, за да сме заедно.

 

• Много хора казват, че преживяват културен шок, когато посетят твърде различна от тяхната страна, при вас имаше ли такъв момент?
• Да, първият културен шок, който преживях, беше непреодолимата езикова бариера. Като че ли се намирате на Луната. Срещате усмихнати и дружелюбни хора, но не можете да общувате с тях. За мен беше много мъчително. Мина известно време, докато намерих разрешение на този проблем и така открих моите прекрасни приятели.

 

• Има ли нещо, което запазихте само за себе си, което остана извън белия лист?
• Разбира се, това са тайните, които споделиха с мен моите китайски приятели за своя личен живот. Никога няма да ги разкрия. Взела съм разрешение от всеки от тях да бъде герой в моята книга, питала съм за всяка снимка дали са съгласни да я публикувам. Нещо повече – изпращах им разказите, в които те са герои, за одобрение. Те си ги превеждаха, харесаха ги и се съгласиха да участват в тях.

 

• Защо решихте да пишете повече за живота и нравите на хората в Китай?
• Писала съм и за културните забележителности. Съзнателно съм отбягвала шумните туристически места, където обикновено ходят европейските туристи и за които можете да намерите много информация навсякъде. Хората, хората – те са важни! Сетивата ни позволяват да възприемем само миниатюрна част от външния свят. С помощта на приятелите ми от Пънлай навлязох и в душевността на китаеца, което е много по-ценно, важно и интересно, отколкото да обрисувам безбройните храмове и дворци. Щеше да бъде жалко да пропусна такава рядка възможност. Моите приятели от България и от други страни (а те са много), се интересуваха от този далечен, непознат и екзотичен живот, стимулираха ме да пиша и харесваха написаното. Децата ми и съпругът ми бяха първите ми читатели и критици, те също ме окуражаваха да пиша.

 

• Кое е най-впечатляващото нещо, до което се докоснахте в Китай?
• У мен остана усещането за нещо чисто, съкровено и красиво. Рядко се срещат толкова открити сърца и такава непринуденост в общуването. Прекрасно е.

 

• Срещнахте ли сродни души, създадохте ли приятелства и как тези хора ви помогнаха за живота ви там, а и след това при написването на книгата? Казвате: „Разстоянието и времето не са от значение. Всъщност нищо не прави Земята да изглежда толкова голяма, колкото приятелите, които са далече, чрез тях се измерват географските ширини и дължини.“
• Срещнах сродни души, създадох здрави приятелства, надявам се, за цял живот. Те много ми помогнаха, допуснаха ме до домовете и до сърцата си. Без тях нямаше да се появи тази книга. Приятелите, които са далеч, са далеч само географски. Всъщност те са винаги с мен, аз ги нося в сърцето си.

 

• Казвате: „Предизвикателството е да го приемеш този нов свят… и не просто да го приемеш, но и да го обикнеш“, защо трябва да обикнем този нов свят, за да го разберем или…?
• Обичам предизвикателствата – не можеш да знаеш какво можеш и какво – не, докато не опиташ. Какво по-хубаво от това да те изпълва мъдрото природно любопитство – мъдростта е най-красивото у човека. А онзи, който запази способността да вижда красотата, никога не остарява. Е, кой не иска да е вечно млад…

 

• Ако трябва с една дума да опишете вашия живот в Китай, коя би била тя?
• Приятелство.

 

• Какво послание искате да оставите у читателите си с тази книга?
• Всяко преживяване е урок, няма „добро“ и „лошо“. Животът не е перфектен, но със сигурност е прекрасен. И – онова, което в началото изглежда беда, по-късно може да се окаже сполука.

 

• Какво бихте казали на хората, които се колебаят дали да посетят Китай, как бихте ги поощрили да посетят тази страна?
• Там духът си почива. Аз бях изгубила имунитета си срещу злото в тази страна. Никой не искаше да ми стори зло, плувах в розовия облак на топлотата и приятелството. Ако искат да усетят това чувство, Китай е мястото.

 

• Как си представяхте вашата книга преди да го започнете да я пишете, как се промени тази представа, докато я писахте и как ви се струва сега, когато вече е реална?
• Бях щастлива, че съм попаднала на място, където всичко е различно и непознато. Какво по-хубаво от това да откриваш нови неща. Всичко ме интересува – фолклорът, облеклото, празниците, как се лекуват китайците, какъв е етикетът им, чувството им за справедливост, за скромност, за конкурентноспособност, за достойнство, жестовете и мисловните модели. Приличаме ли си с тях и по какво. Реших, че щом на мен ми е интересно всичко това, сигурно има и други хора, за които ще бъде интересно да научат. Изпратих първия си разказ за участие в конкурс и той спечели почивка в Банско. Наградата използваха синът ми и снаха ми, тъй като бях твърде далеч от Банско. Продължих да пиша и да изпращам в различни сайтове и спечелих още две награди. Това ме окуражи, кръгът от читатели се разширяваше с всеки изминат ден. Техните бележки и коментари ми помагаха да се ориентирам кое е интересно за повече хора и така се учех в крачка. Редактирах, докато ми хареса; изчиствах фразата, докато вече нямаше какво да отпадне. Когато се събраха повече разкази, реших, че е добре да стигнат и до повече любознателни хора, а това става с книга. Днес „Светлина от Изтока“ получава одобрение от много читатели и това ме радва.

 

• Какво променихте в мисленето си като човек, творец след пребиваването ви в Китай?
• Надявам се, че мисленето ми придоби повече широта. Учих се на търпение и да възприемам различни гледни точки – да разбирам повече хората. Свободна съм да бъда Себе си. Животът ми в Китай ме обогати като човек и като писател. Човекът е тайна и ако я разгадаваш цял живот, не си загубил времето си.

 

• Бихте ли се върнали отново?
• Да, разбира се, с радост. Мечтая си за това.

 

• Какво мечтаете да се случи с вашата книга „Светлина от Изтока“? Какъв живот бихте искали да има?
• Книгата вече е предложена на едно издателство в Пекин за превод на китайски. Винаги е интересно да видиш родината си и през погледа на чужденец. Има интерес и от читатели в чужбина да бъде преведена и на английски. Днес погледите вече се обръщат на Изток. Ще се радвам повече хора да научат за чувствата и страстите на обикновения китаец, всъщност не е ли всеки човек необикновен. В тях е и диханието на човека, а в него е магията, наречена Живот.

 

• Вашето послание към читателите на „Екрие“.
• „Да спрете да четете книги означава да престанете да мислите“– е казал Достоевски. А издателите на „Екрие“ Галина и Йордан Попови са търсещи и умни млади хора, с вкус към хубавата книга. Доверете им се. Желая ви щастливи пътища в щастливи посоки!