ЕЛВИРА В ТЪРСЕНЕ НА СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ – Анна Асенова

62 Comments / Творческо начало с Екрие / By
\"Анна

Днес времето беше точно така, както ми харесва. Не много горещо но и не много студено. Средно, като постигнато споразумение между слънцето и вятъра.

Тръгнала бях към моето търсене, усещах топлината на слънчевите лъчи върху голите си ръце, а свежия полъх на вятъра се спираше право в лицето ми. И с всяка нова крачка се наслаждавах на това усещане.

Беше ми удоволствие по-сладко и от сладолед. Вървях, вървях и се спрях.

Баба Лула седеше на двора си и събираше орехи в големи бели чували.

— Бабо Лулей, как си? — Попитах я аз повдигайки се на пръсти и махайки с ръка за поздрав.

— О! Чедо Елвирче… Добре съм аз, добре съм. Я ела, седни малко при мене да те видя да ми поприказваш малко.

Аз показах усмивка в знак за приемане на милата ѝ покана.

— Ела чедо, седни, седни. Я кажи ми, ти как си? На къде си се запътила?

— Бабо Лулей, много орехи, много чудо. Що е тая работа? Пък и ще се справиш ли сама? Да ти помогна ли?

— О! Недей, недей чедо! Ще се справя аз, па и не съм толкоз стара. Жилава съм и още сила има у мене. Тея орехи, що са?
Работа дето и дете може да я свърши.

Пък аз такава магарица, нима ще им се предам, я-я няма да я бъде тая! Пък и нали от тях все ще припечеля нещо на пазара нека се потрудя, та наградата от тях да ми е блага.

— Добре го каза бабо, права си.

— Да, аз никога не греша. Е па чедо, нещо унила ми се гледаш. Нещо ти крият очите.
Я кажи ми, че да разбера, може пък и да те утеша. Споделената болка, лек е за душата.

— И това право казваш, бабо и право си видяла. Тъжно ми е на душата, ама в себе си още съхранявам надежда и вяра жива.

— Що бе чедо те натъжава?

— Разочарована съм бабо Лулей, разочарована…

— Що тъй бе чедо, какво те е разочаровало?

— Хората бабо, хората ме разочароваха, ама не съвсем, не напълно… Тъжно и тъй мъчно ми е на душата…

— Кой трън ти е причинил болка чедо, кой те е тъй огорчил и разочаровал?

— Почти всички бабо Лулей, почти всички. Аз все се опитвах да разбирам всички и дори да ги подкрепям. Отвръщах им с добро, ама не и те на мен. Сърцето ми все ги обичаше, а пък те взимаха и забиваха пирони в него. Преглъщах всяка рана и очаквах промяна. Ала и до сега промяна не съм видяла!

Хората някак са се озверили, като гладни вълци. Удрят те с думи без да мислят и с дела раняват те на дълбоко, дълбоко… Добро все едно не им е останало и в тях царства зло, а те му се радват. Търпях и търпях, очаквах промяна, надявах се. Ала не и не! Продължават си даже и до сега.

Но бабо Лулей, не съм се отчаяла напълно!… Има ги тея хора по света зли като дяволи, ама аз знам, че има и хора като светлина! Добри, не на половина добри и не малко добри. А чисто и искрено добри, като скъпоценни камъни!

Аз на към тоя път съм тръгнала, да търся такива хора. Носещи чисто добро в сърцата си! Тръгнала съм в търсене на скъпоценни камъни.

— Аз вярвам чедо, че ще успееш в търсенето си! Който търси намира. Ако имаш добри чувства и добри помисли ще сполучиш! Доброто, добро намира чедо. Недей още се бавиш тука с мене а стани и върви, та дано доживея да видя и аз поне един скъпоценен камък!…

 

АННА АСЕНОВА – Лично творчество 

*Анна Асенова е на 26 г. от гр. Петрич. Споделя, че любовта й към писането се ражда, като естествено продължение на любовта й към четенето. Открива таланта си в писмата, които пише до майка си. Обича да пише също стихове, разкази и приказки. Участва в рубриката \”Творческо начало\” с един от своите разкази. Още нейни произведения можете да откриете в нейния Instagram профил под псевдоним Anna Rossa.

 

КАКВО КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ? 

Първата ми среща с творческото перо, бяха писмата които пишех на мама като малка. Всяко лято ѝ се налагаше да заминава в чужбина по работа и при възможност ѝ пишех писма. Всяко писмо беше като поема написана специално за нея. Тя толкова се трогваше че и двете се разплаквахме.

На по късен етап написах първото си стихче. След известно време се пробвах да сътворя разказ и тогава цялата ми обич към писането се отключи. Осъзнах, че всъщност обичам да пиша, толкова колкото и да чета, а може би дори мааалко повече! Писането като че се сля с душата ми и ми е нещо като въздуха който дишам.

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате разказа на Анна Асенова и тя вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно й ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще й помогнете да включи стиховете си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!

Преглеждания: 71

62 thoughts on “ЕЛВИРА В ТЪРСЕНЕ НА СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ – Анна Асенова”

  9. Валентина

    Обичам да чета този разказ.
    Припомня ми, че има добро в света и хора светли и чисти като светлина.

    Reply
  10. Ивайла

    Тази малка история показва толкова много…
    Показва какви сме, какви не бива да бъдем и какви трябва да бъдем!

    Доброто се среща толкова рядко в нашето така забързано и модерно време, но все пак го има!
    И нека не забравяме да бъдем по-добри от обикновенно.

    Успех, Анни и успех на твоята Елвира!

    Reply
  15. Мими

    Прекрасна творба! Толкова се радвам, че имаме толкова млади писатели които пишат с толкова топлина и чистота. Адмирации! Успех мило момиче!

    Reply
  19. Аксиния

    Имаме нужда повече от подобен тип разкази и истории. За доброто което въпреки, че се среща рядко все пак го има.

    Reply
  21. Милица

    Всеки един от нас е в търсене на такива скъпоценни камъни. Ала доста често изобщо не ги забелязваме… Нека има още много подобни разкази за да могат да ни припомнят за истински важните неща.

    Поздравления за труда и успех!

    Reply
  22. Дарина

    Невероятно! Не веднъж съм казвала,че съм влюбена в творбите ти и това за никой не е тайна, а причините са на лице! “Елвира” е само един от многото примери за това и за твоята невероятна дарба, за която според мен света трябва да знае! Освен изключително талантлива си и изключително добра и сърцата – истинско скъпоценно камъче! Успех мила! Подкрепям те с две ръце!

    Reply
  25. Криси

    Доброто е във всеки един от нас, само трябва по-често да го показваме. Много хубава творба, успех!

    Reply
  35. Цвети

    Разказ за доброто и злото в което, една добра душа решава да върви по пътя на доброто въпреки всичко! Всички по един ли друг начин, търсим тези скъпоценни камъни, ала рядко ги откриваме… Дано всеки един от нас има поне по трима такива скъпоценни камъни в живота си! Успех!

    Reply
  36. Мартина

    От доста време не бях чела нещо изпълнено с толкова истина… Браво и успех! ❤

    Reply
  45. Ваня

    Хората понякога забравят да бъдат хора, хубаво е човещината да бъде припомняна. Успех!

    Reply
  49. Зорница

    За добротата е нужно съвсем малко — една усмивка, една блага дума.. Прекрасен разказ, който показва двете страни на хората. И добрата и не чак толкова, добрата.

    Доброто винаги ще го има и винаги ще побеждава. Успех!

    Reply
  60. Валентина

    Прекрасна творба, която заслужава да достигне до колкото се може повече хора. Успех!

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart