ЕЛВИРА В ТЪРСЕНЕ НА СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ – Анна Асенова 29.10.2021 – Категория: Творческо начало с Екрие – Tags: , , , , ,

Анна Асенова

Анна Асенова, 26 г., Петрич

Днес времето беше точно така, както ми харесва. Не много горещо но и не много студено. Средно, като постигнато споразумение между слънцето и вятъра.

Тръгнала бях към моето търсене, усещах топлината на слънчевите лъчи върху голите си ръце, а свежия полъх на вятъра се спираше право в лицето ми. И с всяка нова крачка се наслаждавах на това усещане.

Беше ми удоволствие по-сладко и от сладолед. Вървях, вървях и се спрях.

Баба Лула седеше на двора си и събираше орехи в големи бели чували.

— Бабо Лулей, как си? — Попитах я аз повдигайки се на пръсти и махайки с ръка за поздрав.

— О! Чедо Елвирче… Добре съм аз, добре съм. Я ела, седни малко при мене да те видя да ми поприказваш малко.

Аз показах усмивка в знак за приемане на милата ѝ покана.

— Ела чедо, седни, седни. Я кажи ми, ти как си? На къде си се запътила?

— Бабо Лулей, много орехи, много чудо. Що е тая работа? Пък и ще се справиш ли сама? Да ти помогна ли?

— О! Недей, недей чедо! Ще се справя аз, па и не съм толкоз стара. Жилава съм и още сила има у мене. Тея орехи, що са?
Работа дето и дете може да я свърши.

Пък аз такава магарица, нима ще им се предам, я-я няма да я бъде тая! Пък и нали от тях все ще припечеля нещо на пазара нека се потрудя, та наградата от тях да ми е блага.

— Добре го каза бабо, права си.

— Да, аз никога не греша. Е па чедо, нещо унила ми се гледаш. Нещо ти крият очите.
Я кажи ми, че да разбера, може пък и да те утеша. Споделената болка, лек е за душата.

— И това право казваш, бабо и право си видяла. Тъжно ми е на душата, ама в себе си още съхранявам надежда и вяра жива.

— Що бе чедо те натъжава?

— Разочарована съм бабо Лулей, разочарована…

— Що тъй бе чедо, какво те е разочаровало?

— Хората бабо, хората ме разочароваха, ама не съвсем, не напълно… Тъжно и тъй мъчно ми е на душата…

— Кой трън ти е причинил болка чедо, кой те е тъй огорчил и разочаровал?

— Почти всички бабо Лулей, почти всички. Аз все се опитвах да разбирам всички и дори да ги подкрепям. Отвръщах им с добро, ама не и те на мен. Сърцето ми все ги обичаше, а пък те взимаха и забиваха пирони в него. Преглъщах всяка рана и очаквах промяна. Ала и до сега промяна не съм видяла!

Хората някак са се озверили, като гладни вълци. Удрят те с думи без да мислят и с дела раняват те на дълбоко, дълбоко… Добро все едно не им е останало и в тях царства зло, а те му се радват. Търпях и търпях, очаквах промяна, надявах се. Ала не и не! Продължават си даже и до сега.

Но бабо Лулей, не съм се отчаяла напълно!… Има ги тея хора по света зли като дяволи, ама аз знам, че има и хора като светлина! Добри, не на половина добри и не малко добри. А чисто и искрено добри, като скъпоценни камъни!

Аз на към тоя път съм тръгнала, да търся такива хора. Носещи чисто добро в сърцата си! Тръгнала съм в търсене на скъпоценни камъни.

— Аз вярвам чедо, че ще успееш в търсенето си! Който търси намира. Ако имаш добри чувства и добри помисли ще сполучиш! Доброто, добро намира чедо. Недей още се бавиш тука с мене а стани и върви, та дано доживея да видя и аз поне един скъпоценен камък!…

 

АННА АСЕНОВА – Лично творчество 

*Анна Асенова е на 26 г. от гр. Петрич. Споделя, че любовта й към писането се ражда, като естествено продължение на любовта й към четенето. Открива таланта си в писмата, които пише до майка си. Обича да пише също стихове, разкази и приказки. Участва в рубриката “Творческо начало” с един от своите разкази. Още нейни произведения можете да откриете в нейния Instagram профил под псевдоним Anna Rossa.

 

КАКВО КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ? 

Първата ми среща с творческото перо, бяха писмата които пишех на мама като малка. Всяко лято ѝ се налагаше да заминава в чужбина по работа и при възможност ѝ пишех писма. Всяко писмо беше като поема написана специално за нея. Тя толкова се трогваше че и двете се разплаквахме.

На по късен етап написах първото си стихче. След известно време се пробвах да сътворя разказ и тогава цялата ми обич към писането се отключи. Осъзнах, че всъщност обичам да пиша, толкова колкото и да чета, а може би дори мааалко повече! Писането като че се сля с душата ми и ми е нещо като въздуха който дишам.

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате разказа на Анна Асенова и тя вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно й ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще й помогнете да включи стиховете си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!