Броени дни до излизането на романа \”Погледни към дома, ангеле: История на погребания живот\”, Томас Улф, първа преводна книга в каталога на издателство \”Екрие\” с обновен превод, нов предговор, художествено оформление и корица!
Вълнението е огромно! Провокирани от интереса на читатели, споделяме с вас какво пише за \”живота\” на романа феноменалният му редактор Максуел Пъркинс след смъртта на Томас Улф.
\”Струва ми се, че никъде не може да се намери толкова пълна колекция от авторски произведения и документи като тази на Томас Улф днес в Библиотеката на Харвард. Когато той почина в онзи тъжен септемврийски ден на 1938 г., белязан от наближаващата война, или малко по-късно, аз научих, че съм изпълнител на неговото завещание и че всъщност освен ръкописите си е оставил твърде малко след себе си, както би казал той или както ми се струваше тогава. Мое задължение беше да се разпоредя с тях в полза на неговите наследници и в негова памет и макар че времената бяха тежки и Улф още не бе получил днешното признание, можех да ги изтъргувам на дребно с помощта на дилъри за повече пари, отколкото щяха да донесат някога по-късно. Аз бях твърдо убеден, че неговото литературно наследство трябва да си остане непокътнато и достъпно за писатели и любители на книгата, и се опитах да го продам като едно цяло. Ала по онова време под надвисналите гръмотевични облаци на войната не можах да намеря подходящ купувач.
После Алин Бърнстейн, на която Улф бе подарил ръкописа на „Погледни към дома, ангеле“, го продаде на търг – за да подпомогне изпадналите си в беда близки – с уговорката купувачът да го предаде на Харвард. Не след дълго Уилям Б. Уиздъм, който с публикуването на „Ангела“ призна гениалността на Улф и винаги твърдо вярваше в него, предложи да купи всичките му ръкописи и документи. Вече беше натрупал забележителна колекция. Кореспонденцията с него ми показа, че мисли като мен: най-важното в случая бе, че тези документи и литературни произведения не бива да се пръснат из четирите посоки на света, а трябва да останат едно цяло. Така че целият този огромен сандък с материали – писма, сметки, документи, тетрадки и ръкописи – замина при него, с условието, което изобщо нямаше нужда да поставям, че ще завещае всичко на една-единствена институция. Тъй като „Погледни към дома, ангеле“ вече беше в Харвард, тъй като Том Улф обичаше читалнята на Харвардската библиотека, където бе прекарвал повечето си време като студент, както сам ми бе казвал, където бе поглъщал жадно стотици книги, мистър Уиздъм дари всичко на Харвард. Там е и досега.\”
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Това е първа книга и в нея авторът е описал преживявания, днес далечни и забравени, но някога съставлявали част от тъканта на живота му. И следователно, ако някой читател каже, че книгата е „автобиографична“, авторът няма отговор на това: смята, че всяка сериозна художествена проза е автобиографична, че не можем да си представим по-автобиографична книга от „Пътешествията на Гъливер“.
Все пак тази забележка е адресирана по принцип към хората, които писателят може да е познавал през периода, описан на тези страници. На тях той ще каже онова, което според него вече са разбрали: че тази книга е написана от една оголена невинна душа и главната цел на автора е била да придаде завършеност, живот и дълбочина на действията и на хората в книгата, която е създавал. Сега, когато предстои тя да бъда издадена, той подчертава, че това е художествена проза и всяка прилика с действителни лица е случайна.
Но ние сме сбор от всички мигове на нашия живот – всичко наше е в тях: не можем да избегнем това, нито да го скрием. Ако писателят е използвал глината на живота, за да създаде тази книга, той е употребил материала, с който всички трябва да си служат и няма как да избегнат. Художествената проза е измислица, а не действителност, но тя е действителност, подбрана и осмислена, действителност, преработена и заредена с цел. Доктор Джонсън отбелязва, че човек може да прерови цяла библиотека, за да създаде една-единствена книга: по същия начин може да прерови половин град, за да създаде един образ в своя роман. Това не е целокупният метод, но авторът смята, че то илюстрира същинския похват в една книга, написана от средно разстояние и без злоба и лоши намерения.
Томас Улф
ПРЕВОД: ИВАНКА САВОВА
Pingback: В Екрие работим с творци и реализираме мечти