КОЛЕДА В МЪГЛА – Девора Стоянова

\"\"

Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. Не че беше в много коледно настроение, но искаше да зарадва брат си и сестра си.

Беше му дошло до гуша да бягат и да се крият по канавките като някакви чумави плъхове и да не знаят дали ще доживеят до утре. Засега живееха в една пробита, воняща на мухъл, ловна хижа, заедно с по-малкия си доведен брат, Броуди и по-голямата си сестра, Бети. Бяха се нанесли там по някаква щастлива случайност – след поредното бягство от ловците на чудовища, един стар приятел на баща им се появи изневиделица и ги заведе там, след което никога не го видяха. Може дори да е мъртъв отдавна. Кой знае?

Отне му известно време, но все пак успя да открие един хубав спомен за този светъл празник насред морето от белязващи ума болезнени случки. Беше доста мъгляв и непълен, помнеше предимно миризми и звуци. Из целия апартамент се носеше аромат на курабийки и ароматни масла от портокал и бор. За уютната обстановка беше виновна майка им, а баща им пускаше тихи джаз парчета, които допринасяха за магичната атмосфера. Тримата бяха още деца и помагаха на родителите си за коледната трапеза. Бети тъкмо беше научила няколко нови заклинания от майка си и се упражняваше да мести посудата с мисълта си и да прехвърча от кухнята до трапезарията когато нещо не ú харесваше. А пък Броуди не можеше да контролира драконовия си дъх, затова баща му му беше заръчал да се упражнява да пали свещи, но под зоркия поглед на Бети. След това седнаха на празничната трапеза, заобиколени от великолепна коледна украса с лъскави гирлянди и блещукащи лампички.

Това беше последният му щастлив спомен от детството. На следващия ден, обаче, всичко се срина из основи когато кръвожадните ловци нахълтаха в апартамента им с намерението да убият майка му, сестра му и брат му, защото по думите им били „изчадия, които са заплаха за хората“. Родителите му не се дадоха без бой, но ловците надделяха, убивайки ги хладнокръвно, мислейки, че са извършили нещо велико. След това насочиха димящите си дула към сестра му, но тя успя да ги отблъсне с току-що научената телекинеза. След това направи знак на братята си да се запътват към вратата по най- бързия начин, докато тя опожаряваше осквернения им апартамент, за да е сигурно, че родителите им ще почиват в мир и няма да се завърнат като отмъстителни духове. С две махвания на китката си приспа противните ловци и ги остави насред огъня, подканяйки братята си навън.

И ето, отново наближава това време на годината, в което всички изпадат в предпразнична треска да купуват ненужни подаръци и да хвърлят пари напразно, докато самите те нямат какво да ядат.

Коледните светлинки блещукаха из целия град, опитвайки се да създадат приказна, празнична атмосфера, но Алекс изобщо не беше в коледно настроение. С Броуди бяха слезли до града, за да потърсят нещо за ядене. Запасите им бяха свършили преди няколко дни и караха само на това, което успяваха да намерят в гората и на питателните отвари на Бети, които обаче бяха крайно недостатъчни.

Вървяха из града, а от дъхът им се образуваха бели кълбета пара. Бузите и носът на Алекс бяха почервенeли от щипещия студ, но за разлика от минувачите, с които се разминаваше, нямаше топъл, мек шал, в който да се сгуши. Просто вдигна яката на опърпаното си яке, за да се предпази от острия вятър. Ако имаше поне малко сняг, времето щеше да е по-меко, но не.

Вместо сняг тази година имаше мъгла. Коледна мъгла, която беше добре дошла за тях, защото им помагаше да се промъкват незабелязано по иначе празнично осветените улици.

‒ Да побързаме, иначе Бети ще ни се кара. А задника ми още боцка от последното ú наказание когато закъсняхме. ‒ Броуди сръчка брат си, за да върви по- бързо.

‒ Още нищо не сме намерили. А умирам от глад. Няма ли да е по-зле, ако се върнем с празни ръце? ‒ Алекс го изгледа многозначително. ‒ Пък и защо бързаш да се върнеш в онази дупка? Понякога направо ми се гади от миризмата там.

‒ Предпочиташ да се скиташ из мъгливите улици като призрак? ‒ Броуди го изгледа накриво.

‒ Не сме ли призраци през целия си скапан живот? ‒ нацупи се Алекс.

‒ О, ясно. Дойде коледно време и пак си се вкиснал ‒ Броуди извъртя очи с досада. ‒ Хайде да минем през ресторанта в малката уличка. Отдавна не сме проверявали задната им порта, ако схващаш какво имам предвид. ‒ Броуди отново сръчка брат си закачливо, но Алекс не отвърна нищо.

Свиха в тясната уличка, където имаше малък семеен ресторант и често претърсваха кофите му, защото се изхвърляше много храна. И този път боклукът на ресторанта не ги предаде. Не че беше много, но беше достатъчно за едно обилно ядене на трима души. Броуди се гмурна в дълбокия контейнер и се зачуди защо не дойдоха първо тук, а Алекс наглеждаше да не дойде някой, защото ресторантьорите не бяха от най- големите им почитатели. Изведнъж чуха необичайна глъчка от салона на ресторанта.

‒ Знам, че са някъде тук! Един здравеняк, който винаги ходи с качулка, за да прикрива уродливото си лице, едно греховно красиво момиче и едно хилаво момче, което се мъкне след тях. По петите им съм от 7 години, а преди една година загубих следите им тук.
Познатият глас смрази кръвта във вените на двамата братя. Дори огнената кръв на Броуди.

‒ Броуди, чу ли? ‒ попита Алекс като застина на едно място.

‒ Да. Прозвуча като Хрътката. ‒ отвърна брат му тихо. ‒ Но не сме го виждали от година и нещо. Покрихме всичките си следи. Как е възможно да ни е открил?

‒ Не знам, но трябва бързо да се измитаме, докато не ни е надушил. ‒ каза Алекс и помогна на брат си да излезе от контейнера. Но едрото тяло на Броуди беше доста тромаво и докато излизаше събори една метална кофа, която шумно издрънча, удряйки се в земята. Не мина и минута и от задната врата на ресторанта изхвърча едър мъжага с гъста четина и свиреп поглед. Веднага забеляза падналата кофа и следите от дебели, твърди нокти по ръба на контейнера. Надвеси се над него и се огледа. Внезапно бурен огън едва не опърли гъстата му рижава брада

и той се отдръпна, а от контейнера изскочиха Алекс и Броуди, целите покрити с остатъци от храна.

‒ Бягай, Броуди! ‒ извика Алекс.

Двамата хукнаха през глава в мъгливата нощ, а зад гърбовете им ловецът нададе гневен вой.

 

Следва продължение …

 

ДЕВОРА СТОЯНОВА – Лично творчество: Коледа в мъгла

*Девора е на 27 г. и е един от малкото автори в рубриката \”Творческо начало с Екрие\”, които пишат фантастични разкази. Споделя, че дълго време идеите за истории са кротували в ума й до момента, в който не е решила да ги извади от там, за да придобият някаква форма. Така започва и нейното \”творческо начало\”. В рубриката публикуваме само откъс от невероятния й разказ, а цялото произведение е в прикачения файл \”Коледа в мъгла\”. Приятно четене! 

Facebook Profile: https://www.facebook.com/devora.stoqnova/
Колекционерката на истории: https://www.facebook.com/story.collector06
Творчески блог: https://juviasinsideworld.wordpress.com/home/

 

КАКВО КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ?

Харесвам почти всички жанрове, но фентъзито като че ли най-много ми приляга и точно там реших да си пробвам късмета.

Преди две години се присъединих към Асоциацията на младите български писатели, където участвах в литературно четене и именно там се роди този разказ. Макар и с коледно заглавие, историята никак не е коледна. По-скоро става дума за загуба на човечността в отчаяно търсене на отмъщение и примирението със ситуацията, колкото и отчаяна да е тя, като в центъра на събитията са двама братя и сестра им, надарени със специални способности, борещи се за своята скромна коледна вечеря.

Досега не съм издавала нищо и много ще се радвам ако някой ден стигна и до там. Засега имам фейсбук страница и блог, където качвам ревюта на интересни за мен книги, както и откъси от мои произведения.

Надявам се разказа да ви хареса и очаквам обратна връзка. 🙂

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате творбата на Девора Стоянова и тя вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно й ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще й помогнете да включи произведенията си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!

3 thoughts on “КОЛЕДА В МЪГЛА – Девора Стоянова”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart