ТАЙНОТО ОТМЪЩЕНИЕ – Антон Тодоров

Глава първа: Запознанството

… “Тя се взря сред всички в стаята. Погледът й се спря върху един господин, който всъщност беше облечен доста неглиже, предвид дрескодът в поканите, който изискваше официален костюм или смокинг за мъжете и официални вечерни рокли за дамите. Този твърде неугледен господин наистина беше направил впечатление на наредба от дамите в балната зала. Седеше някак твърде уверено на бара и отпиваше от своята бирена бутилка, сякаш не притежаваше никакви обноски.

Колко проницателно беше нейното око. Та какви обноски можеше да има един затворник, несправедливо осъден за въоръжен грабеж и току-що избягал от пандиза. Но, да, беше точно типът, по който си падаше Дафне. Тя провокира интереса му, като седна през няколко места от него на бара. Поръча си същата марка бира като тази на Клаудио. Отпиваше от своята халба, от която се стичаше цялата възможна пяна на света. Пяната се разля по цялото й тяло. Мина през тунингованите й гърди, за да се озове чак между безкрайните й бедра. Оттам бирената пяна беше изсмукана от дамата със секси нежните й пръсти, които съвсем неслучайно преминаха през гърдите й. Те бяха напръщели като две сочни зелени любеници на бустама на
село, готови да бъдат откъснати за първи път от ръката на доста опитен овощар.

Да, такъв беше този загадъчен и далеч от всякаква изтънченост господин в спортни шорти, сламена шапка и хавайска шарена, но копринена риза. Разбирач по дините се оказа този Клаудио – помисли си Дафне за момент. Щеше да му излезе късметът тази въпросна вечер, за което всички останали вълци в помещението му завиждаха благородно…“

 

Глава втора: Бурната нощ

….“ Тя беше оставила ключа от стаята си точно до бутилката с полуизпита бира. След като се върна от тоалетната, Клаудио веднага забеляза ключето, под което имаше бележка с надпис, който недвусмислено гласеше, че Дафне тази вечер е решила да му се отдаде. Но що за простак и за джентълмен щеше да излезе той, ако се възползвате от положението си в момента. Все пак за всички в балната зала беше ясно, че единственият, който ще си тръгне с дамата, облечена във възможно най-секси прилепналата мини червена рокля с гол гръб, е той- господинът с шортите! Но Клаудио не беше негодник, който се възползва от жените. Той беше деликатен джентълмен, който обича да преследва плячката си, докато тя сама не се хвърли в обятията му. Инак не му беше интересно. Искаше да накара Дафне да копнее за него във всеки един момент от деня и нощта, за да му докаже, че ще бъде само
негова. Клаудио остави ключето на бармана с бележка с молба да я предаде на секси дамата е червената рокля, когато се появи по-късно вечерта за още един Космополитан…“

 

Глава трета: Случайна среща в конюшнята

…“ Той беше облечен в прилепнала каубойска риза, която очертаваше мускулестото му тяло като на Аполон. Е, имаше и традиционната каубойска шапка, на която Дафне не обърна никакво внимание, докато се беше осамотила в един от ъглите на голямата конюшня сред сеното и наблюдаваше как Клаудио сваля потната си риза и се приготвя да нареди балите със сено за конете. В главата на младата дама това, което всъщност мачото трябваше да направи, бе да я просне върху същите тези бали сено й да й даде да се разбере като всяко лошо момиче. Също, както правеше Крисчън от „Петдесет нюанса сиво“, подчинявайки волята на своята любима в тайната си секс стая. Е, това не беше тайна стая. А пък и уреди за мъчение нямаше, но това не попречи на младата Дафне да си достави миг наслада, който щеше да помни дълго след това…“

Следва продължение … 

 

АНТОН ТОДОРОВ – Лично творчество: Тайното отмъщение

*Антон Тодоров е неизчерпаем извор на текстове във всякакви жанрове. Занимава се с творческо писане само от 3 години, а ни изпрати над 40 различни произведения, в това число разкази, приказки, стихотворения и цял любовен роман. Именно на него се спряхме, за да ви го представим. Романът е участвал в Четвърти конкурс за съвременен български любовен роман. Публикуваме откъс, но с целия текст можете да се запознаете в прикачения файл \”Тайното отмъщение\”. Приятно четене!

 

КАКВО КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ? 

Започнах да пиша есета за участия в конкурси, използвайки този метод като терапевтичен метод за лечение на дълбока депресия и емоционална дупка, в която бях изпаднал тогава, вследствие на доста негативни неща, които ми се случиха наведнъж и ми се стовариха като гръм от ясно небе.

Писането беше моят начин да се себеизразя. Да изкарам болката, която ми тежеше в приказките за животни, които пишех до скоро в една седмична рубрика за един сайт, а също така и в разказите и стихотворенията, които ми помагат и сега да се поддържам ежедневно в кондиция и да съм на ти и в едно цяло с вътрешния си мир. Писането се превърна в моя втора кожа, то е за мен като глътката свеж планински или морски въздух, като чувството, което изпитваме, когато отидем на почивка.

 

ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА! 

Ако харесвате творчеството на Антон Тодоров и той вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно му ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще му помогнете да включи произведенията си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.

Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.

С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!