Денят преди Бъдни вечер беше. Една безснежна и много топла Коледа идваше. Откъснали се бяха от впряга – Фъргъс и Флит, като влюбени, които искат да останат насаме. Като затворници, които вдъхват глътка въздух – хубаво искат да се надишат със свободата преди да ги върнат отново в килията.
Уморили се бяха да теглят тежката шейна с не по-малко тежкия старец в нея. Колко нощи пътуваха вече … не ги брояха отдавна, само магия беше нужна и литваха. А магия имаше достатъчно. Там сред нощното небе бързаха ли, бързаха, прозвъняваха ритмично, както ги бяха учили със звънчетата, а смехът на стареца се разливаше покрай ушите им.
Малката Мечка, Голямата Мечка, Млечния път, чужди и далечни галактики, като невидим компас, им посочваха пътя … Всеки трябваше да е щастлив по това време на годината …, всеки трябваше да получи по нещо – било то и едно малко чудо.
Спряха до поредната къща. Старецът, както винаги, слезе пъргаво напротив килограмите си и – право през комина. Имаха точно десет минути време за почивка. Първите във впряга похапваха медени сладки и потропваха нетърпеливо с копита. Старецът се появи – отново през комина и помилва Руфъс бащински по муцуната. „Хайде, милички. Съмва се.“- рече той – “… а имаме още много чудо да раздаваме.“
Запрепускаха отново, минаха право през изгрева, надбягваха се с облаци, изпреварваха бързия северен вятър, и през дъжд и сняг леко минаваха …Привечер стигнаха един град – далечен град и още в покрайнините му – слънцето ги приветства.
„Било е чудесен ден тук“- помисли си Фъргъс … и му се прииска да прилегне за момент под топлите лъчи. Да усети трева и кал под копитата си.
„Само тоя град остана. Нека направим почивка!“- примоли се Флит. И старецът, който нищо не им отказваше, отпусна поводите, шейната се забави и леко спря. Отгоре се виждаше всичко. Бяха точно над една гориста местност с обширна поляна. Пусто беше, само една единствена кола беше спряла тук в нищото. Фъргъс преглътна, сякаш слюнка му се беше събрала, и погледна Флит изпитателно.
– Да се разходим ли за минута ? Спокойно, никой няма да ни познае! Само малко магия е нужна – рече той – а магия имаме достатъчно!
И в миг телата им се смалиха съвсем до ръста на сърни, рогата изчезнаха, бляскавите коледни звездички в очите им се стопиха в един влажен и хрисим поглед, а козините им покафеняха … сляха се почти с пейзажа и хукнаха. Слънцето все още огряваше сухите храсталаци и те тръгнаха – устремени да прекосят поляната в един скоклив бяг. Току поспираха и се оглеждаха.
Двамата в колата се размърдаха.
– Виж. Сърни! – каза единият мъж.
Другия не отговори, само мисъл премина през съзнанието му. Тези животни бяха така красиви и толкова свободни, колкото те – хората, никога не биха могли да бъдат …
Мисълта изчезна, инстинктът надделя. С бързината на нетърпелив вятър двамата излязоха от колата и се прицелиха. Първи стреля по-ниския, съсредоточен, умел и без притеснение натисна спусъка. Цял ден беше чакал, но сега не избърза, не искаше да сгреши и стреля точно, когато трябваше.
Коледни звънчета ли прозвъняха изведнъж? Писнаха покрай ушите на Флит и той видя как другаря му се стовари на земята.
Вторият ловец не се забави, вдигна мерника и довърши започнатото. Писна пак куршум – бърз, пронизващ, с вкус на олово.
До Фъргъс легна и Флит. Слънцето огряваше телата им, но ласката му бе студена и не можа да ги стопли.
В далечината се чуха радостни възгласи.
– Чудо, чудо, това е Коледно чудо. Свалихме ги от първия път! Радваха се мъжете, докато кръвта на двамата приятели напояваше земята – като едно несбъднато желание, като неканена гостенка, която няма намерение да си тръгва, смъртта ги докосна и последната капка магия се стопи.
Sister of night, 24.12.2017 г.
РАЛИЦА ИЛИЕВА – Лично творчество
*Ралица е на 37 г. и живее със семейството си във Велико Търново. Пише главно поезия, но участва в рубриката \”Творческо начало с Екрие\” с един от своите разкази. Пише също пътеписи. Заедно с 10-годишната си дъщеря Бояна Бонева – също участник в нашата рубрика, подготвя детски роман, който скоро може да се появи и в книжарницата на Екрие.
КАКВО СПОДЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ?
Пиша от ученичка, главно поезия. Дълго време се занимавах с театър, но за съжаление не можах да превърна тази си страст в професия. Писането ми помага в трудни за мен моменти, обичам да изразявам мислите и вътрешния си свят на белия лист.
ПОДКРЕПЕТЕ ТАЛАНТА!
Ако харесвате творчеството на Ралица Илиева и тя вече един от любимите ви автори в рубриката “Творческо начало с Екрие”, обезателно й ПОДАРЕТЕ ЛАЙК под публикацията или ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР. Така ще й помогнете да включи произведенията си в единственото по рода си печатно издание със заглавие ВИК ОТ ДУША, което Издателство “Екрие” ще издаде напълно безплатно “в името на скритите таланти”.
Сборникът ще представи най-харесваните автори в рубриката “Творческо начало”, избрани с гласовете на публиката. Ще бъде издаден в началото на следващата година и ще се разпространява с благотворителна цел.
С правилата за гласуване може да се запознаете ТУК!
Pingback: Ecrier.bg | Творческо начало с Екрие І Бояна Бонева - СИНИГЕРЧЕТО ХАЛИ
Pingback: Ecrier.bg | Творческо начало І Семейна история - РАЛИЦА И БОЯНА
Здравейте, искам само да коментирам една неточност – разказа на Бояна за сенигерчето Хали е изцяло нейн – написан без каквато и да е намеса от възрастен. Двете пишем друг малък приключенски роман в съавторство. В момента Бояна работи по разказа си за Хали като желанието и е той да бъде развит и от разказ да се превърне в книга. Силно се надявам след като го завърши да получим подкрепата на Екрие за издаване.