Гошко се тръшка, Гошко реве, рита и хвърля и тропа с краче… Всички във къщи се суетят как да постъпят, как сълзите да спрат!? Гушка го мама- Гошко я блъска, баща му говори- той с мляко го пръска. Баба му бърка любимия крем, Гошко на пода лежи по корем… Гризе си пантофите, събу панталона, някой …
16 февруари 2020 г. Стаята беше сумрачна, с лек дъх на застояло и като цяло беше подходяща за присъстващите, сливайки се с тях самите ˗ тихи, безизразни, забравени. Стар часовник тиктакаше досадно равномерно, изнасилвайки стрелките си, които не искаха да бъдат там, но неразривната им връзка с изхабеното тяло на часовника ги поставяше в безизходната …
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв тип душа, че …
Глава 1 Хаос Кръвопролития. Толкова много кръв. Неспирни и безгранични жестокости. Голяма златна арена, вътре в нея разполагаща се зловеща гора, от която се чуваха отчаяните викове за помощ на жертвите й. Всичките тези зловещи същества, стоейки на трибуните, чакайки с притаен дъх обявяването на следващата жертва на смъртоносната гора. Мирисът на кръв и отчаяние …
Исках да напиша този разказ отдавна. Всъщност това не е разказ. Може би изповед. Молитва към бога Любов, единственият когото признавам. Мързеше ме да пиша. Забравих да пиша. Страхувах се да пиша. Прекалено много отхвърляния. Прекалено много чернови. Прекалено много невярващи. Прекалено много време. Прекалено малко време. Любовта през моите очи… Това е нещо детинско, …
ЛЕК И за твоето щастие побиращо се в две очи кафяви и едно писъмце с красив почерк скрито в джоба на портмонето ти. Съм сигурна, че ще ме излекуваш ЛЮБОВ Светът е толкова магичен, когато някой, вместо с име Любов вече те нарича. И може без дъх да изпише обичта на прозореца. ЗАГУБА Изгубих любовта …
Седни. Нека изпием по още една чаша кафе, преди да си си тръгнал завинаги. Не прекрачвай прага още, не ми обръщай гръб, любими, не ме забравяй. Седни. Не ме наричай по име, дълбоко в себе си аз ще се престоря, че си събрал смелостта за това; и дълбоко в себе си ще ти простя, задето …
В гората, на една полянка, ей там под буковата сянка съвсем наблизо до реката живее Меца със децата. Дечица двечки има тя – на мама Меца гордостта! Мецанка – винаги засмяна, на свойта майка е отмяна. Но Мечо…винаги сърдит, в хралупата с юрган покрит, лежи, на болен се преструва и всяка болка с мед лекува. …
*Заглавието е на редакцията. В малкото, но оживено градче Хали мръзнеше от студ в студената и тъмна нощ. Не, че птичето не бе свикнало с температурата, а просто беше много зиморничаво, макар и в хубава топла колибка. Обичайният ден на Хали въобще няма да ви се стори обичаен. Рано сутрин той се събуждаше от крясъците …
Да поговорим за ЕТИКЕТИРАНЕТО. Много е модерно напоследък! Хората обичат да лепят етикети наляво и надясно – на ближния, на съседа, на жената, на тъщата, на колата, на нечие поведение, на отношенията помежду си, на любовта дори … за Бога, и на кучето на русата комшийка, че и на нея самата … Най-интересно е, когато, …
